Онова, което й бяха крещели, продължаваше да звъни в ушите й, стягаше гърлото й и сгорещяваше лицето й.
— Хей, чернилка! Къде ти е гаджето?
Сейбъл никога не бе подозирала, че биха я причакали пред спалните. Джийн-Делано винаги я взимаше, когато имаха среща, но този път бе оставил съобщение на регистратурата, че ще закъснее и я моли да се срещнат зад зала „Смит“. Сигурно ако не беше толкова напрегната, че ще се покаже на танците с него, би осъзнала, че нещо не е наред.
Джийн-Дел никога не бе й оставял съобщения преди, защото никога не бе закъснявал. Дори винаги идваше по-рано.
Бе излязла припряно от спалнята, притеснена, че някой го е разубедил да я води като своя партньорка и се натъкна на тях. Шестнайсет футболиста и приятелките им я причакаха в сенките зад старото спално помещение. Всички бяха издокарани — къде по-добре от нея. Тя се спря и ги загледа смаяно. Джей Ди не би довел приятелите си тук, не и когато я взима.
Но Джей Ди го нямаше.
— Накъде така, кюфтенце?
Момчетата бяха облечени еднакво в изискани черни смокинги. Носеха ги със самочувствието на момчета, на които не се налагаше да ги взимат под наем.
А приятелките им бяха направо зашеметяващи. Всички момичета бяха в ослепителни копринени рокли в пастелни тонове, с красиви волани и пайети, като булчински. Кремавата дантелена рокля на Сейбъл, която в спалнята й се бе сторила толкова женствена и стилна, сега изглеждаше овехтяла. А в сравнение със скъпите им бижута от диаманти и злато, единственият й наниз изкуствени перли простееше.
Едно нещо бе сигурно — от израженията на лицата им разбра, че не бяха дошли да я водят на танците при Джийн-Делано.
Опита се да се промъкне между тях, но те я заобиколиха в плътен кръг, сякаш попадна в скъпо парфюмиран плик.
— Откъде взе това парцалче? От Армията на спасението?
Тя вече знаеше на какво са способни благодарение на шестте месеца подобни унижения и макар че сърцето й препускаше, овладя писъка си и ги помоли да я оставят на мира. Момичетата й се присмяха. Бяха сплотена, арогантна група, всички принадлежаха на един и същ университетски клуб, всички бяха гаджета на атлети, всички деца от стари, заможни креолски семейства. Както и гаджетата им.
Сейбъл не беше нито едно от тези неща. Никога не я канеха в клубовете си, нито в техните социални среди. Стипендията й едва покриваше таксите за обучение, затова след часовете работеше като сервитьорка в училищното барче и дори тогава трябваше да брои всяка стотинка. Грозноватата униформа и мрежа за коса, която администрацията настояваше да носи персонала, я правеха удобна мишена за присмех на богатите, привилегировани момичета, чиито родители плащаха за всичко. Когато започна да се среща с едно от най-красивите момчета в кампуса, това само усложни проблема.
Не само бедността и липсата на родословие провокираха злобата на момичетата, а също и начина, по който техните гаджета я гледаха, когато Джийн-Дел не беше наоколо.
Тя нямаше намерение да влиза в спор и се опита да се измъкне от кръга. Едно от момчетата я бутна назад и тя едва не падна в калта, успя да се подпре на една ръка.
Сейбъл се понадигна и се обгърна с ръце.
Преди да излезе от спалното помещение, бе сложила новите си ръкавици в чантата, за да не се изцапат. Бе спестявала от бакшишите и бе отишла чак до града с рейс, за да си ги купи. Всички момичета носеха бели ръкавици на танците и Сейбъл не искаше да кара Джийн-Дел да се срамува от нея, като се покаже с голи ръце. Жалко само, че роклята й бе толкова стара.
Слава богу, че не си ги бе сложила. Щяха да се унищожат в калта.
— Юууу. — Едно от момичетата посочи изцапаните й с кал пръсти.
— Ако ще сервира пунша, няма да го докосна!
— Не искам да правя това — обади се едно от момичетата изплашено. Бе дребничка блондинка, най-тихата от групата. — Да си вървим.
Кавалерът й се присмя:
— Ти какво, достраша те от една чернилка?
Сейбъл не беше глупава и не се развика. Това само би влошило положението. А пък и просто щеше да си измие ръцете. Погледна момичето, което се опита да ги спре и видя съжалението в очите й. Опита се да я помоли за помощ: