— Моля ви, трябва да вървя. Не искам да закъснявам.
Момичето изглеждаше уплашено, колкото самата нея, но молбата на Сейбъл не въздейства на останалите.
— Какъв е проблемът — иронично изгука друго момиче._ — Да не се страхуваш, че може да те замени с някоя с обувки?_
Опита се да избяга, но пак я изблъскаха назад и този път падна по очи. Цялата й рокля, коса и лице се омазаха с кал. Докато другите се смееха, тя лежеше на земята и знаеше, че всичко приключи. Прииска й се да беше мъртва. Нямаше как да се измие. Не можеше да отиде на танците, нямаше да е с Джийн-Дел.
Никога нямаше да им позволят да останат заедно.
Обещах му, че няма да закъснявам. — Само тази мисъл й се въртеше в главата. — Ще бъде толкова разочарован.
Всички се превиваха от смях, когато тя се изправи на ръце и колене.
— Мисля, че има нужда да се поизкъпе — предложи друго момиче.
Другото, което протестираше, отново се опита да ги спре.
— Не правете това, беше й достатъчно!
Момчето, което носеше кофата, я избута настрани и изсипа съдържанието й върху Сейбъл.
Не знаеше откъде бяха взели блатната леща — най-близкият ръкав на реката бе на около четирийсет километра. Изведнъж цялата бе покрита с лигава зелена каша, прогизна от студената, застояла вода. Успя само да предпази с ръце главата и очите си, и да държи устата си затворена, докато всичко приключи.
Точно както сега.
Сейбъл знаеше какво трябва да направи. Трябваше да се измъкне. Тогава щеше да бяга, да бяга с всички сили, колкото е възможно по-далеч.
Джей Ди не искаше кафе. Искаше да грабне Сейбъл, да я изведе извън управлението и да се скрият на някое закътано местенце. После да изцеди цялата истина от нея. Тя криеше нещо, виждаше го в очите й. Какво можеше да я свързва с Марк Леклер? Беше облечена делово. Може би наистина бе търсила да наеме имот, както му каза, и бе отишла в склада само по работа.
Но вътрешният глас му подсказваше, че има и още нещо?
Тя е млада и красива. Марк Леклер беше стар и богат. Не е нужно да си гений, за да съставиш уравнението.
Мисълта, че Марк докосва Сейбъл, накара Джей Ди да свие дланите си в юмруци. Силно се надявам да е било само бизнес.
— Не ми харесва изражението на лицето ти — подхвърли Тери, докато му подаваше чашата. — Прилича ми на нещо като: „Мисля с долната глава. Сега ще направя нещо идиотско, пък ако ще да ме уволнят“.
Той преглътна горещото кафе.
— Не мисля с оная си работа.
— Рядко срещано и ценно качество у мъжките екземпляри. Редно е да съобщя в медиите. — Тери посочи към стаята за разпити, където бяха оставили Сейбъл. — Тя знае ли за това?
— Просто не е на себе си.
— Предполагам, че когато си на косъм да изгориш жив, целият ти организъм преживява шок, както и ако те разпитва бившето ти гадже. Скъсаш ли веднъж с някого, не ти се иска никога повече да виждаш противното му лице. — Тери отпи от чашата си. — Между другото сегашната ти приятелка се отби. Очакваше да я водиш на обяд. Обади й се.
Морая. Напълно я беше забравил.
— Обясних й, че си зает с разпита на свидетелка — уточни партньорката му. — Лора Леклер ще бъде тук след минути. Едва ли ще й е много приятно да чуе, че си имал вземане-даване с момичето, с което вероятно любимият й се е разхождал насам-натам. Ти какво ще кажеш?
Преди да успее да й откъсне главата, към тях се приближи дежурният.
— А-а, лейтенант Гембъл? Капитанът иска веднага да ви види заедно със сержант Винсент. Журналистите са се събрали.
— Благодаря — отвърна Тери, изчака офицерът да се оттегли и отпусна рамене. — По дяволите, знаех си, че трябваше да си взема отпуската тази седмица.
— Ти върви — подкани я Джей Ди. Не беше в настроение да се занимава с медиите. — Кажи на шефа, че ще дам на Сейбъл нещо да пийне.
— Внимавай да не и дадеш и нещо друго — предупреди го тя. Пооправи якето си и се отправи към стълбите.
Той напълни една чаша с кафе, добави лъжичка захар и тръгна към стаята за разпити. Сейбъл вдигна поглед и затвори слушалката.
— Свърза ли се със семейството си? — попита той, докато поставяше чашата пред нея. Тя не я докосна, нито му отговори. — Черно, с една лъжичка захар, както го предпочиташ.
Тя поклати лекичко глава и погледна през прозореца.
Откакто я видя в линейката, в главата му жужаха мрачни мисли, които сега се разпалиха в нещо първично, яростно. Не му говореше, не докосна кафето си. Отхвърляше го така, както и преди десет години.