Джей Ди беснееше, както някога, само че този път не ставаше дума за някакви си глупави танци, нито за омазаните му с кал приятели. Сега беше заложен животът й.
— Чуй ме — започна той с тих, равен глас. — Мразиш ме — така да бъде. И аз много не те харесвам. Но тук съм единственият ти приятел. Разкажи ми.
Погледите им се срещнаха. Нещо се бе променило — страхът в очите й бе изчезнал, но на негово място се четеше гняв.
— Нямам нужда от помощта ти. — Всяка дума бе изречена с презрение.
Нямаше да се хване на въдицата му. Не и този път.
— Грешка. Няма къде да избягаш. Няма къде да се скриеш. — Погледна я с проницателен поглед и се усмихна. — Пипнах те, сладурче, и никъде няма да ходиш.
Тя се отдръпна от него.
— Не ме докосвай. Кълна се в Господ, ще пищя с цяло гърло.
Той хитро се усмихна.
— Тогава ще се наложи да те накарам да млъкнеш. — Заобиколи масата и се спря само, за да залости вратата със стола. — Ще го направя с удоволствие. Моля, на твое разположение съм.
Сейбъл се препъна в стола, събори го, докато ужасено търсеше откъде да избяга.
— Ще разговарям с жената, с партньорката ти. — Зъбите й направо тракаха. — Не с теб.
Той се поколеба и се вгледа в нея с леко килната глава. Да, беше разгневена, но и се страхуваше от него. И слава богу — не бе се чувствал така бесен от години. Защо ли предпочиташе Тери пред него? Защото Тери не я познаваше. Искаше му се да я сграбчи и да я утеши.
— Защо се държиш така? — попита я той нежно и кротко. — Позволи ми да ти помогна.
— Не се нуждая от помощта ти. — Тя се притисна между автомата за вода и стената. — Не искам нищо от теб.
— Може и да си права. — Отново тръгна към нея. — Марк Леклер е приятел на семейството ни от години. Беше добър, почтен човек, който искаше да е полезен на всички. Ти си просто някакво момиче, с което съм излизал в колежа. — Което беше лъжа. Тя бе момичето, което бе обичал, единственото, което някога бе обичал. Беше решил да й предложи да се омъжи за него и то в нощта на танците, когато тя избяга от него.
— Нещо се е случило в онзи склад и ти ще ми кажеш какво, дори ако трябва да изтръгна признанието със сила.
Това успя да стигне до нея, защото цветът на лицето й се върна. Тя мълчаливо поклати глава, сякаш беше в транс.
— Да — тихичко продължи той. — Ще го направиш. — Изпитваше дълбоко, садистично удоволствие да я държи изцяло под контрол. Този път не можеше да му избяга и щом веднъж оправеше тази бъркотия, щеше да направи всичко възможно никога повече да не я напуска.
Преди да успее да я докосне, тя се притисна към автомата за вода и го преобърна.
Трета глава
Тери с нетърпение очакваше импровизираната пресконференция да приключи, за да се качи горе при Джей Ди, преди да е направил нещо непростимо, или още по-лошо — подсъдно. Но капитан Пелерин не беше в настроение и репортерите надушиха кръв. Бе изтекла информация, че кандидатът за губернатор Марк Леклер е намерен обгорен до смърт в собствения си склад, а освен Марди Гра, нямаше друга важна новина.
Тя стоеше до Пелерин, докато правеше изявлението си — делово, без излишни подробности и празни приказки. Отказа да съобщи името на жертвата, докато не бъдат информирани близките, отхвърли няколко въпроса и закри пресконференцията. Репортерите се впиха в нея с надеждата, че ще изкопчат нещо, но Тери не беше вчерашна.
— Двамата с Гембъл в офиса ми — нареди Пелерин, докато се качваха по стълбите. Беше нисък, набит мъж, който в добрите си дни приличаше на разярен булдог. — Веднага щом приключи със свидетелката.
— Да, сър — отвърна тя с безизразно лице, но стомахът й се сви на топка. Пелерин не се палеше без основателна причина и едва ли беше само заради медийните акули. Всичките приятели на Марк Леклер — а те стигаха чак до Белия дом — щяха да звънят и да искат отговори.
А когато научеха за момичето? Щеше да настъпи истински ад.
Тя отиде до бюрото си за задължителните формуляри за Лора Леклер и тогава телефонът звънна.
— Комисар Винсент.
— Аз съм — обади се познат, дълбок глас като на Джей Ди. — Какво става при вас?
Всяко мускулче по тялото й се стегна. Това бе човекът, с който Тери най-малко би искала да разговаря. Гласът принадлежеше на началника на пожарната Кортланд Гембъл — още един, който трябваше да говори лично с партньора й. За разлика от брат си, Корт бе затворен и сериозен, изцяло отдаден на работата си. Всички го уважаваха като най-добрия началник на пожарната в града от години.