Но нито едно от тези му качества не бе причина да хлътне по него в миналото.
Тери все още бе толкова невероятно обсебена от Корт Гембъл, че не се доверяваше на себе си, когато той бе наблизо. Една мила дума от него би разрушила крепостната стена, която бе издигнала около сърцето си, и би я обрекла на страдание, а тя не можеше да допусне това. Не би му позволила да й причини това. Затова го избягваше и се надяваше, че времето ще я излекува.
Досега не се получи, но не й оставаше нищо друго. Подобно на Джей Ди и Корт си падаше по идеално поддържани жени с нисък коефициент на интелигентност — съвършената играчка в ръцете му. Тери Винсент беше пълната им противоположност.
— Палеж, убийство, хаос, обичайното. — Тя успя да докара жизнерадостен тон. Корт мразеше това. — Как е времето в Билокси, шефе? Правиш ли тен?
— Току-що ми се обадиха от отдела — отвърна той, като смени хладния тон с леден. — Кой е убил Марк Леклер?
— Тъкмо това проучваме. — Нямаше да му обяснява, че бившата приятелка на брат му се е забъркала с най-добрия приятел на баща му. Това не беше за по телефон. — Може би трябва да се прибереш. Мисля, че Джей Ди ще има нужда от помощ по този случай. — Макар да не беше сигурна какво точно Корт би могъл да направи за него. Кортланд Гембъл бе педантичен по отношение на закона, като съдия от Върховния съд.
— Ще хвана първия възможен полет. Предай на Джей Ди.
Аз партньор ли съм му или телефонен секретар?
В този момент Тери дочу трясъка от стаята за разпити.
— Трябва да вървя. Ще се видим по-късно.
Тя затръшна слушалката и побягна по коридора. Под прага течеше вода. Дали Джей Ди е ударил автомата за вода? Трябваше да се вслуша във вътрешния си глас и изобщо да не го оставя насаме със Сейбъл Душейн.
Сграбчи дръжката, но врата бе залостена отвътре.
— Джей Ди?
Трясъкът бе толкова силен, че направо разтърси сградата. Двайсетлитровият контейнер, който се бе стоварил, заля целия под на стаята.
Джей Ди не му обърна внимание и сграбчи Сейбъл, която се опита да се втурне към вратата.
— По дяволите, Сейбъл, недей.
Равните подметки на обувките й се подхлъзнаха във водата и тя се вкопчи в сакото му, за да не падне. Така тялото й плътно прилепна към неговото.
— Пусни ме — изсъска тя и се опъна назад.
— За да паднеш на задника си и да се намокриш? Стой мирна. — Той я държеше здраво в обятията си, докато съдържанието на контейнера се изливаше. Усещаше дъха му по лицето си. — Долу са се събрали всички репортери в града. Да не си мислеше, че можеш да си тръгнеш просто така?
— Нямаше да се измъкна. — Тя погледна към пода и внезапно се засрами. — Боже, каква бъркотия.
— Подът и без това имаше нужда от почистване. — Той отмести един мръсен кичур коса от лицето й. — Някой ще оправи тук по-късно.
Богатото креолско момче се държеше точно както някога — винаги знае, че друг ще чисти след него.
— Но не и ти. — Тя се извиваше в ръцете му, но той не я пускаше.
Джей Ди я притисна още по-силно. Тя усети как гърдите й се надигат, когато се притиснаха към неговите, ужасена почувства изгарящия допир на напиращата му ерекция до слабините си. Топла влага се събра между бедрата й, когато тялото й откликна на онова, което съзнанието й отхвърляше.
Мили боже, не. Бях се отървала от това, бях го преодоляла.
— По дяволите — трескаво процеди през зъби той, докато тя се опитваше да увеличи дистанцията помежду им, хълбоците й се отъркаха в него, — спри да правиш това.
Нещо тежко се стовари върху вратата и столът, който я подпираше, се изхлузи изпод дръжката. Тери Винсент връхлетя вътре, за секунди прецени ситуацията и бързо затръшна врата зад себе си.
Погледна от мокрия под към Сейбъл, после към Джей Ди.
— Невероятно. Да си донеса ли помпа?
Джей Ди продължи да държи Сейбъл в прегръдката си.
— Какво искаш? — попита накрая той.
— Освен парцал ли? Нов партньор. Някой с работещ мозък — Преди Джей Ди да успее да отвори уста, Тери го спря с жест: — Не, не, замълчи. Наистина не искам да знам, а и имаме други проблеми, освен това наводнение.