— Тестовете ще кажат по саждите и петната. — Следеше ръцете й — дълги и елегантни като тялото, но не докоснаха нищо.
Тя се изправи и огледа пространството около очертаното място, после вдигна глава нагоре.
— Дошъл е отзад, може би оттам. — Тя посочи камара с дървени каси, изпепелени както са били струпани.
Един от хората му се появи на най-горното стъпало.
— Тил каза, че сигурно ще искате да видите това, комисар. — Той повдигна голям найлонов плик с останки от мъжко кожено куфарче. — Беше празно, но все още личи монограма — МАЛ.
Корт хвана плика и огледа куфарчето. Вътре нямаше нищо, освен две химикалки, забодени в страничния джоб. Върна го на техника.
— Дайте го за отпечатъци отвътре и отвън.
— Да, господине — отвърна техника.
Тери пристъпваше около очертанията на трупа.
— Значи така. Убиецът го удря, той пада, налага го още няколко пъти. После влиза Изабел, удря и нея два пъти и после подпалва сградата и я оставя да изгори заедно с Марк.
— Минал е откъм задната алея да хвърли последните три запалителни бомби през прозорците. — Корт се приближи към очертанията и приклекна. Огледа се, после стана и отиде до камарата с дървета.
— Защо ли е оставил момичето живо? — Тери вървеше по петите му. — Тогава Марк е бил убит. Защо не е размазал и нейната нива?
— Може би е мислел, че е мъртва.
Тери отиде до прозореца и погледна към алеята, преди да се обърне към него:
— Направо е смлял черепа на Марк, а Изабел е получила само няколко нежни ударчета? Нещо не ми звучи точно.
— Може да е бързал.
— Намерихме нещо. — Тил се качи по стълбите и подаде на Корт друг плик с улики. — Част от ключ от катинар на предната врата. Изглежда се е счупил.
Тери погледна надолу.
— Когато момчетата ви са пристигнали, предната врата била ли е заключена?
Тил кимна.
— Наложило се е да я разбият.
— Значи я е заключил вътре. Садистично копеле — изсумтя тя. — Към убийството добавяме и опит за убийство.
Корт погледна към камарата дърва и отиде натам. Извади носна кърпичка от джоба си, уви ръката си и издърпа дълго, тежко парче бор. Цялото парче бе обгоряло, но не бе овъглено, а по единия му край се виждаха тресчици и тъмни петна.
Тери и Гил приближиха и се загледаха в дървото.
— Мамка му!
Корт я погледна от упор.
— Това ли е оръжието на убийството, което търсиш?
— Може би. Сейбъл има рани от самоотбрана — дървени тресчици по китките си. — Тя прехапа долната си устна. — Грей Хюит е открил същите и в мозъка на Марк.
Гил вдигна дървото с ръце в ръкавици и го завъртя да огледа странната му форма.
— Прилича на някакво сечиво, но никога не съм виждал такова.
— Чук за риба. — Тя погледна Корт в очите. — Много е полезен при лова на стриди в лагуната.
След като най-сетне се изправиха, Сейбъл се разтрепери. Опита се да направи крачка, но краката й се огънаха и Джей Ди я прихвана, за да не падне.
— Не можем да се върнем на пътя — каза той, оглеждайки местността. — Може да ни чакат там.
— Не можем и да останем тук. — Тя изтръска едно мокро водорасло от яката на врата си. — Ако изключим алигаторите, змиите и буболечките, температурата бързо пада и има вероятност сутринта да завали.
Джей Ди извади мобилния си телефон от якето и го вдигна, за да изцеди водата от едното ъгълче на кожения калъф. Измъкна го, натисна един бутон и го доближи до ухото си.
— Край с телефона.
Тя се огледа, за да се ориентира и забеляза старата пътека сред кипарисите, която водеше към дока на Гантри.
— Сещам се за едно място наблизо, където можем да останем през нощта.
— Къде?
— Бабата и дядото на братовчед ми живеят на около триста метра оттук. — Тя се изкачи по брега, но когато усети, че той не я следва, се обърна. — Те ще ни помогнат, Джей Ди.
— Както ти помагаше на Гантри?
Разбираше реакцията му, но се чувстваше толкова изморена, искра и измръзнала, че нямаше желание да прекара остатъка от нощта сгушена в отровния бръшлян или в гнездо на нутрии.
— Кейн не ми е роднина. Но Мартин са от семейството. — Тя протегна ръка към него. — Хайде.
След известно колебание той пое ръката й и я последва.