За щастие пътеката от къщата до кея беше добре отъпкана от поколения жени от семейство Мартин, посрещали лодките с мъжете си.
— Искаш ли да обуеш моите обувки?
Тя погледна краката му, които бяха два пъти по-големи от нейните.
— Не, благодаря. Ще издържа. — Като се изправи, остра болка я прониза в дясното рамо и тя рязко си пое дъх: — И без това на сутринта цялата ще бъда една голяма рана.
— Няма страшно. — Джей Ди я прегърна през кръста и продължиха. — Колко още остава?
Тя се взря в тъмнината и забеляза мъждукаща светлинка.
— Ето там е.
Когато съзря познатия, покрит с мъх силует на високия, островърх покрив, на Сейбъл й се доплака. Както повечето кейджуни в Ачафалая, и семейство Мартин живееха в малка къща, построена от дървета, повалени и нацепени с помощта на роднини и съседи. Къщата бе стъпила на основа от дебели дънери на кипариси, за да я предпазят от влагата, жегата и насекомите. Времето бе състарило подпорите и те приличаха на старите дървета наоколо.
Топлата жълта светлина на фенера до един от прозорците осветяваше равната каменна пътека, водеща до бялата дървена веранда. Коминът от глина и камъни пушеше. Пред двойната входна врата имаше два плетени люлеещи се стола. На единия от тях спеше сгушена рижава котка.
Нисичък, набит възрастен мъж открехна вратата почти веднага след като Джей Ди почука, надзърна уплашено и попита:
— Qui est-il? Que voulez-vous?20
— C’est moi, Isabel. * — Тя пристъпи под светлината, за да я види по-добре и се усмихна. — Претърпяхме малък инцидент, grand-pere21. Може ли да ни приютите за през нощта?
-Mais oui22, влизай, дете. — Старецът отвори вратата. — Защо си цялата мокра? Да не си паднала в реката?
— Нещо такова. — Тя хвърли умолителен поглед към Джей Ди и добави — Това е Джийн-Делано Гембъл, моят… приятел.
Старият Мартин го огледа подозрително.
— Ти ли хвърли нашата Изабел в реката, момче?
— Не, господине — отвърна Джей Ди спокойно, — аз я извадих оттам.
Старият се изкиска одобрително и ги покани.
Домът на семейство Мартин бе също толкова скромен отвътре, колкото и отвън. Хоризонтални и диагонални греди подпираха кирпичената мазилка от глина и испански лишей. Осветлението се осигуряваше от керосинови лампи с опушени стъкла, в основата им се виждаха цветни фитили и парченца каменна сол.
Повечето от мебелите бяха направени собственоръчно от стария Мартин от боровете, растящи около къщата, но имаше и някои наследствени антики от черешово дърво, преживели le Grand D6rangement — преселението на акадските им предци от Нова Скотия до Луизиана след прогонването им от британците през 1755 г. Картина без особена художествена стойност на същите тези решителни предци заемаше почетно място между поставените в рамки икони на Исус и Дева Мария.
Колет, съпругата на Мартин, изникна в преддверието, бършейки ръце в престилката си. За разлика от съпруга си тя беше висока и много слаба, металносивата й коса бе сплетена на венец от плитки около главата й.
— Изабел! Mon Die23, какво правиш тук толкова късно?
Сейбъл взе да разказва, докато Колет се суетеше около двамата, донесе им кърпи и приготви горещ чай. След като отиде да им потърси дрехи за преобличане, Джей Ди разказа своята съкратена версия за случилото се, без да споменава убийството на Марк, откраднатата кола, нито стрелбата, за което Изабел му бе благодарна. Нямаше нужда да тревожат старците, а и не бе сигурна дали те ще проявят същото съчувствие към Джей Ди, ако знаеха, че е ченге.
— Ето, bebe24 — каза Колет, като подаде на Сейбъл купчина дрехи. — Върви в банята и се изкъпи. После и приятелят ти може да отиде. — Тя се обърна и измери с поглед Джей Ди: — Съпругът ми не е едър като теб, cher, но открих едни стари джинси на внука ми, които може да ти станат.
Сейбъл се почувства по-добре, след като се изми и облече памучната нощница и халата, които Колет й даде, но ръката и рамото я боляха, а на гърба й имаше едно място, което не можеше да достигне, но беше като рана. Щеше да помоли Колет да го прегледа. Чу старият Мартин да казва на Джей Ди:
— Нямаме телефон, но сутринта можеш да използваш този в магазина на внучка ми.
— Братовчедка ми има магазин до главния път — добави Сейбъл и примижа, докато се опитваше да стегне колана на халата и нова болка прониза ръката й.