Выбрать главу

Джей Ди захлупи врящата тенджера и премести малкия тиган.

— Може да е и джоланче. Никога не съм виждал такъв размер. — Когато Сейбъл се доближи до печката, той й поднесе лъжицата. — Опитай.

Тя се приближи и опита. Червен боб и ориз беше класическо ястие, което кейджуните приготвяха с истинско благоговение в понеделник вечер, макар че тя би му се насладила по всяко време. Въпреки това едва преглътна пикантната яхния.

— Чудесно е. Не знаех, че можеш да готвиш.

Той леко се усмихна.

— Госпожа Мартин свърши по-голямата работа, аз само го пазя да не загори. — Колет пъхна бисквитите във фурната, а той заведе Сейбъл до стола. — Справяме се. Ти седни.

Докато наблюдаваше как Джей Ди помага на възрастната жена да приготви скромната вечеря, Сейбъл се опитваше да осмисли случващото се. Когато излизаха заедно в колежа, Джей Ди я бе водил в най-изискани ресторанти, често в дома на баща му и с широка ръка бе поръчвал скъпи креолски ястия и маркови вина. Единственият път, когато я поканиха на вечеря със семейството, храната бе приготвена от готвач и сервирана от прислугата. Това бе и една от причините никога да не го запознае с родителите си. Никога не си бе представяла, че богатото, глезено момче, което познаваше, някога с удоволствие ще чисти риба на вестник, постлан върху овехтялата маса в трапезарията на майка й.

А сега разбъркваше яденето в тенджерата и се прехласваше по техните рецепти. Може би не съм го познавала толкова добре, колкото съм си мислела.

Сюрреалистичното усещане за вечерта не свърши с вечерята. Без да му мигне окото Джей Ди подреди ожулените и очукани от дългогодишна употреба чинии и прибори на масата, а после помогна на Колет да сервира пикантното ястие със свински суджук, червен боб и ориз. След като каза кратката благодарствена молитва заедно със старата двойка, се нахвърли върху храната с видимо удоволствие.

— Е, синко, защо си в полицията? — попита старият Мартин. — Образованите граждани като теб стават адвокати, лекари или нещо подобно.

— Веднъж като малки с брат ми попаднахме в пожар в кухнята на ресторанта на баща ми. Един опитен полицай и един пожарникар разбиха вратата и ни измъкнаха.

— Ужасно преживяване за малки момчета. — Колет сипа допълнително в чинията на Джей Ди. — Дано не сте пострадали.

— Никой не пострада, благодарение на тези мъже. — Джей Ди подаде чинията със суджук на стария Мартин. — Завинаги запомних онова, което направиха за нас, и когато полицията започна да записва доброволци в колежа, преди да се дипломирам, реших да проверя каква е програмата. Брат ми избра да стане пожарникар.

Сейбъл чоплеше храната си и го слушаше. Очевидно той се възхищаваше дълбоко на двамата мъже, но пак не можеше да схване смисъла. Елизабет Гембъл сигурно щедро се е отплатила за спасяването на децата си, но едва ли би искала синовете й да се захванат с тези професии — и Корт, и Джей Ди учеха право в Тюлейн.

— Ти изобщо учи ли в юридическия факултет? — неволно попита Сейбъл, хипнотизирана от спокойния разговор.

— Опитах. — Усмивката му изчезна от лицето му. — Отказах се още първия семестър.

Това я озадачи.

— Защо не се върна?

— Не ми допадна особено идеята да прекарам живота си в съда. — Той стана и започнала събира чиниите.

Колет шумно запротестира.

— Ти вече достатъчно ми помогна, момче, а Изабел всеки момент ще заспи — каза тя и го отпрати. После погледна Сейбъл. — Сложих ви чисти чаршафи на допълнителното легло в стаята горе, спете. Най-много това мога да ви пред ложа тази вечер, милички.

Сейбъл бе забравила, че семейство Мартин имаха само едно малко легло в мансардата за гости, което означаваше, че двамата с Джей Ди трябваше да спят заедно.

— Ще свърши работа, grand-mere, благодаря ти. — Тя внимателно се надигна от мястото си, примижа от болката в рамото си и несъзнателно се облегна на Джей Ди. Той я хвана през кръста, за да я задържи. От топлината й сърцето му замря за миг.

— Благодаря за прекрасната вечеря, госпожо Мартин — каза Джей Ди и поведе Сейбъл към стълбите. — Лека нощ.

Допълнителната спалня в дома на Мартин бе хладна и тъмна. Лунната светлина, проникваща през капандурата, осветяваше само едно старо легло и овехтял, очукан скрин до него.