Леглото бе покрито с дебел стар юрган. Тя го загледа как съблича възтясната риза на стария Мартин и каза:
— Мога да спя на пода.
Той се пресегна и развърза колана на халата й.
— Ще спиш на леглото с мен. — Плъзна ръце под дрехата и хвана талията й. — Ще се съберем.
Само ако се притисне към него и спи на една страна или изобщо можеше да мигне при това положение.
— Не мисля, че това е добра идея. — Застанала на няколко сантиметра от мускулестата стена на гърдите му, вече беше напълно убедена в това.
— Не се притеснявай. Няма да ти скоча.
— Не е заради това. — По-скоро се страхуваше, че може тя да му скочи.
— Каза, че не се страхуваш от мен. — Той внимателно смъкна робата й и я метна върху скрина. — Или промени мнението си?
— Да. Не. О, не знам… — Гласът й затрепери от изтощение. — Джийн-Дел денят беше един безкраен кошмар. Вече не мога да мисля нормално.
— Просто трябва да се наспиш. — Заведе я до леглото и отметна юргана. — Хайде.
Сейбъл въздъхна, покатери се на тънкия дюшек и се дръпна навътре, за да му направи място до себе си. Опита се да поддържа дистанцията помежду им, но ръката му обви талията й и я дръпна към тялото му, после метна юргана отгоре им.
— Отпусни се. — Усети дъхът му в косата си и топлината на тялото му проникна през тънката й нощница. — Добре ли е рамото?
— Да. — Не чувстваше рамото си. Затова пък чувстваше други неща и лекичко измести напред хълбоците си, за да не се опира в ципа на джинсите му. Усещаше аромата на сапуна, с който се бе изкъпал и равномерните удари на сърцето му.
Кажи нещо.
— Удобно ли ти е?
— Добре съм — отвърна той и приглади косата й. — Макар да съм свикнал да спя на широко.
Няма ли си приятелка?
— У дома имам двойно легло. Искам да кажа широко и дълго като за теб. — Леле, боже, какви ги дрънка. Тя стисна очи и се престори, че се прозява. — Вече ще спя.
— Лека нощ.
Нямаше да е лека — осъзна го през трите минути, в които се опитваше да потъне в сън. Колкото уморена да се бе чувствала преди това, сега всеки сантиметър от тялото й беше сноп от нерви. Не и когато усещаше топлината на тялото му.
По челото й избиха капчици пот, щом си спомни последния път, когато бяха толкова близо един до друг. Тогава той живееше с родителите си, а тя — в стаята в колежа със съквартирантка, затова така и никога не споделиха едно легло. Но това не ги бе спряло — стигаше им одеялото на тревата в някой сенчест ъгъл в парка, а веднъж се бяха свили на предната седалка на колата.
В онези дни тя бе изключително непохватна и неопитна и Джийн-Делано я учеше на всичко. Никога не я бе карал да се чувства неловко. Постепенно я бе превел от целувките за довиждане към по-чувствените изживявания и бе превърнал времето им заедно в пътешествия на страстта. С нежност я бе накарал да излезе от черупката си, бе я предизвикал да опознае тялото му, беше й показал какво му харесва. И същевременно й бе разкрил неподозирани истини за собственото й тяло.
Никога не я накара да прави нещо, което не искаше, но и не му се наложи. В нощта, когато за пръв път правиха секс, тя бе повече от готова да разкъса дрехите си и да го моли да правят любов.
Това е просто подсъзнателна реакция, каза си тя и инстинктивно стисна бедра, за да заглуши растящата болка от празнотата между тях. Толкова много страх и адреналин, тялото ми иска малко утеха.
— Топло ли ти е?
Тя внезапно се обърна към него, готова да скочи от леглото, ако е нужно.
— Какво?
— На мен ми е топло — Джей Ди се подпря на лакът и избърса струйката пот, стичаща се по слепоочието му. Тогава хълбокът й се опря в твърдата подутина под ципа на джинсите му. — Като че ли и на теб.
— Аз… — вря и кипя, тръпна, копнея. Искам да пъхна ръце в джинсите ти и да те докосвам, както си ме учил да го правя — Мисля, че не ни трябва юргана.
Той седна и избута пъстрата завивка към краката им. Тя наблюдаваше как мускулите по гърба му се очертаваха на сребристата лунна светлина. Прииска й се да се протегне и да прокара пръсти по лъскавата му, влажна кожа.
Не, искам да го докосна с устни и да опитам вкуса му.
От всички мъже, с които, някога е била интимна, само Джей Ди я караше да се чувства толкова освободена и развълнувана — и не само, защото бе първият. Беше се опитала да го забрави и отново да се влюби, но така и не успя да постигне такава емоционална близост.