Всички връзки, които бе започвала след колежа, бяха кратки и разочароващи. Бе се наслаждавала на секса, но никога не можа да изпита онова удовлетворение, което бяха достигали с Джей Ди — неопределеното усещане, че са едно цяло, само когато са заедно.
Разби ме завинаги, помисли си тя с внезапен гняв, а едва ли много често е мислил за мен, след като го напуснах. Чувство за вина я завладя, като си спомни какво бе казал за юридическия факултет на вечеря. Трябваше да се запише през есента след тяхната раздяла.
А може би го е направил.
— По-добре ли е така? — Той се отпусна до нея.
— Да. — Тя се намести пак в нейната половина, но въпросът не й даваше покой. — Джийн-Дел?
Той се приближи и я обгърна с тялото си.
— Хмм?
— Заради мен ли напусна юридическия факултет?
Толкова дълго остана смълчан, че тя почти бе готова да се откаже. Накрая той въздъхна и отвърна:
— Ще говорим за това друг път. Заспивай, Сейбъл.
Тя неволно потърка с ръка врата си отзад, където дъхът му я погъделичка и примижа, когато косата й се закачи за раната на дланта й.
Той се напрегна.
— Сега пък какво? — попита този път с раздразнение.
— И ръката малко ме боли — протегна я, заоглежда дланта на оскъдната светлина от прозореца. — Стана, когато се опитвах да изляза през прозореца. На горния етаж.
Той замръзна:
— Какво стана?
— Тази сутрин ме попита откъде са се взели тези трески по ръцете ми. Опитах се да изляза през предния прозорец на склада на втория етаж. — Обезумяла, тя се бе опитала да се спаси от пожара, затова този момент й се губеше. А сега бе толкова уморена, че едва държеше очите си отворени. — Прозорците бяха заковани. Не можех да ги отворя.
— Не можа ли да намериш вратата?
— На долния етаж ли? — прозина се тя. — Опитах се, но не можа да се отвори.
Последната й мисъл, преди да потъне в сън, бе за вратата на склада — същата, през която бе влязла. Бе я оставила отворена.
Който бе убил Марк и бе подпалил пожара, явно я бе заключил вътре.
Докато Сейбъл спеше, Джей Ди гледаше процепите между дървената облицовка на тавана. Минаха няколко часа, преди да се предаде на съня. Когато стана, я наблюдаваше как се обърна към празното място в леглото, несъзнателно се протегна към него и се сгуши във възглавницата.
Не трябваше да стои там и да я гледа. На слабата светлина забеляза невинното изражение на спящото й лице, извивката на гърдите й под тънката нощница, ъгълчето, което оформяше хълбока й и загатнатият тъмен триъгълник между бедрата й.
Чувстваше се като пребит и въпреки това болезнено възбуден още от мига, в който бе легнал до нея.
Бягай от нея, преди да си направил нещо още по-глупаво от това, че я изпусна в болницата.
Слезе долу, старият Мартин и съпругата още спяха. Джей Ди безшумно взе телефона си, който беше оставил да се суши в кухнята и се измъкна на верандата. Имаше нужда да помисли, да говори с партньорката си, да разбере какво се случва в града. Имаше нужда и да откъсне въображението си от тялото на Сейбъл.
Щом излезе навън, включи телефона и с радост установи, че работи. Провери часовника — 2:34 — после набра домашния номер на Тери Винсент.
На шестото позвъняване дрезгав женски глас изфъфли:
— М-м, да?
— Тери, аз съм.
— Тъкмо заспах. Аз пък съм Господ. — Чу се шумолене и вик: — Джей Ди?
Той се усмихна въпреки мрачното си настроение:
— Колко партньора имаш?
— Повече, отколкото ми трябват. — Прозина се шумно тя. — След като спря да ми дъвче задника, капитан Пелерин каза да ти предам, че ако не си болен или умрял, временно те отстранява от работа, считано от вчера. Затова кажи ми, че си обгазен.
Представи си точно какво й бе казал шефът.
— Тази вечер стреляха по мен — това брои ли се?
— Само ако е засегнат важен орган — последва щракване и издишване, когато Тери запали цигара. — Кой стреля по теб и как да го възнаградя?
Той й описа случилото се, като започна от докарването на Сейбъл в болница „Мърси“.
— Сега сме добре — добави накрая той, — но трябва да я преместя на сигурно място.
Тери въздъхна.