Джей Ди се загледа в една чапла, която прелетя наблизо. Родителите на Тери й бяха оставили една вила на северния бряг на езерото Пончартрейн и няколко пъти го беше предоставяла на двамата с Корт, за да ловят риба. Къщичката се гушеше усамотена навътре от брега на езерото насред двайсет акра гора. Партньорката му често прескачаше дотам и поддържаше всичко необходимо. Криеше ключа под една дъска на верандата. Там държеше и своя „Харли“25, за който също имаше резервен ключ, скрит над една греда.
— Няма нищо по-хубаво от няколко дни на тихо местенце, където никой няма да ме безпокои, нали знаеш? — Тери въздъхна. — Трябва да ставам след три часа, за да разправям лъжи на шефа и брат ти. Бъди внимателен и ми се обади утре.
Кейн наблюдаваше как първите ивици синьо небе просветляваха над сиво-зелените върхове на дърветата. Скоро слънцето щеше да изгрее и да прогони мъглата, която се стелеше ниско над водата и обгръщаше нагънатите коренища на кипарисите, за да разбуди кафявите, зелените и сребристи багри на лагуната. Това бе любимата му част от деня, когато седи на пустия док и наблюдава пробуждането на света.
Чувстваше се уморен. Въпреки дългите часове работа предишния ден и трите бири при Дий, не можа да заспи.
Няма да мога да спя, докато не открия Били и не приключа с това.
Замисли се за Сейбъл, как го бе гледала последната вечер. Не трябваше така да я докосва, да я целува. Само се бе опитал да се отърве от нея. Но онова, което бе усетил в ръцете си, го бе накарало да забрави за обаждането на Сесилия и за Били, и да избие всички разумни мисли от главата му. Бе имал намерение да я унизи, заради онова, което му бе причинила.
А какво стана? Само дето не я помоли да му прости.
Сейбъл не бе разбрала, че я е наблюдавал през по-голямата част от живота й — от деня, в който майка й я доведе обратно в лагуната като бебе, до нощта, в която тя избяга от Тюлейн. Беше се определил като неин пазител, пазеше я отдалеч, когато беше малка, винаги незабелязан, за да не я изплаши. От мило, лъчезарно дете, Сейбъл се бе превърнала в убийствено красива млада жена пред очите му и чувствата му към нея следваха всяка промяна.
По-скоро би се самозапалил, отколкото да й признае как се чувства. Особено след миналата вечер, когато бе направил всичко по силите си, за да я прогони.
Сви юмрук до бедрото си. Приключи с нея. Бе приключил от момента, когато тя се скри в хелинга от богатия си креолски любим. Ясно му бе показала, че не изпитва нищо друго, освен презрение. Това бе убило любовта, която бе таил толкова дълго в себе си. След онази нощ се бе пуснал на жените, които го искаха, и оттогава не бе изплувал оттам. Нито имаше нужда, нито искаше одобрението й. Да върви по дяволите Сейбъл Душейн, заедно с мнението си за него.
Били сигурно е бил в склада.
Тери Винсент, която дойде да говори с него, бе последната горчива капка за вечерта. Откакто бе напуснала лагуната, за да стане полицай, той рядко се бе сещал за нея. Но бе умна, познаваше го и ако не се погрижеше за онази работа с Били, тя щеше да се върне.
— Хей, шефе! — Дъските на кея скърцаха под краката на Джон, новият му бригадир, който се отправяше към лодката. — Рано си дошъл. Чу ли за катастрофата на пътя?
— Каква катастрофа?
— Открили са колата на онзи полицай в реката, на около километър и нещо оттук — Джон кимна по посока на пътя. — Някой е стрелял по него и Изабел.
Гърлото на Кейн се сви. Значи Били не преследваше само него.
— Някой ранен ли е?
— Не се знае. Изглежда са се измъкнали от колата, преди да потъне, но няма и следа от тях.
Изабел сама сред блатата с онова полицайче от града. И с Били по петите им.
Кейн остави капана, който поправяше, и провери небето. Скоро щеше да се развидели достатъчно, за да изкара лодките заедно с всичките си хора. Взе вестника, който бе купил на път за вкъщи от Дий, и го подаде на Джон.
— Гледай всички, които не са я видели снощи, добре да разгледат снимката — каза той и потупа с пръст портрета на Сейбъл.
— Мислиш, че ще се върне тук? — Джон смръщи вежди.
— Не. — Кейн влезе в лодката. — Ние ще я намерим. — Преди Били.
Елизабет тъкмо бе приключила със закуската, когато Мей съобщи, че е пристигнала Лора Леклер. Побърза да я посрещне.