— Благодаря, Мей — каза тя, преди да се отправи към предната част на къщата.
— Лора! — Сърцето й се сви, като видя най-близката си приятелка така унила и нещастна, но запази приветливия си тон и я разцелува. — Трябваше да ми звъннеш. Щях да дойда у вас.
— Прости ми, че се натрапвам в такъв неудобен час. — Гласът на Лора прозвуча леко дрезгав и нестабилен.
— Не ставай глупава. Толкова се радвам, че си тук. Влизай. — Елизабет въведе приятелката си в преддверието и хвърли поглед към прислужницата: — Моля те, донеси ни чай, Мей, и сладки.
— Не се притеснявай, Елайза. — Вдовицата на Марк седна внимателно, после изпъна рамене и на лицето й се появи сянка от някогашната й чаровна усмивка. — Уверявам те, днес съм много по-добре. Съжалявам, че те безпокоя толкова рано. Просто… трябваше да се махна от къщата.
— Постъпила си правилно. — Елизабет седна до приятелката си и взе едната от студените й ръце в своите. — Морая не спомена ли, че майка й ще се отбие тази сутрин.
— Измъкнах се, преди да пристигне. Морая още спи. Горкото дете цяла нощ ходи напред-назад и се грижи за мен. — Гласът й потрепери и тя добави: — Марк мислеше много за нея, знаеш ли това?
— Тя е мило момиче — Елизабет притисна ръка към хлътналата буза на жената. — Съжалявам, Лора. Бих направила всичко, за да ти спестя болката.
— Наистина днес се чувствам по-добре. — Тя направи несъзнателен жест с ръка. — Ейми ще ми помогне с организацията, а губернаторът обеща да изпрати някой да контактува с медиите. Просто трябва да издържа. — Тя сведе глава. — Бях толкова… объркана, Елайза. Не можех да свържа едно смислено изречение.
— Не трябва да се насилваш да правиш каквото и да било. Ще се погрижим за всичко, обещавам ти. — Елизабет кимна на прислужницата, когато тя влезе с подноса с чай. Мей го постави на ниската масичка пред тях, след което се оттегли. — Полицията ще открие кой го е извършил и след време ще мислиш за това като за лош сън.
— А може и да не го открият, или да си остане безкраен кошмар — промърмори Лора, а в очите й блеснаха сълзи и тя запремигва, за да ги прогони. — Горкият ми Марк. Как можа да му се случи това? Дали аз не съм виновна? Може би ако не бях го подтиквала да участва в тази кампания?
— Глупости. Марк те обичаше и ти му беше голяма подкрепа. А колкото до кампанията — знаеш как се стремеше към това. Щеше да бъде добър губернатор. — Елизабет наля чаша чай и пусна две бучки захар в нея. — Говори ли с Джейкъб? — попита тя, докато й подаваше чашата. Джейкъб Пернар, адвокатът на Марк, бе един от най-влиятелните адвокати в щата и можеше да направи много, за да помогне на Лора в трудните дни, които й предстояха.
— Нещо ми се върти, че се е обаждал. — Тя погледна деликатната чашка в изящните си ръце, сякаш не можеше да прецени какво да прави с нея. — Спомена нещо, че областният прокурор искал да разговаря с мен, макар че се чудя защо.
— Ще те питат за Марк и какво е правил вчера. — Елизабет добави сметана в чашата си и се постара да запази изражението и писа си безизразни. — Сигурно си чула за младата жена, която е оцеляла от пожара?
Лора кимна.
— Изабел Душейн — показват снимката й по всички телевизии.
— Ти или Марк познавахте ли я?
— Мисля, че Марк я познаваше. Спомена, че прави дарение за благотворителната дейност, която тя развивала. — Лора повдигна рамене. — Имах чувството, че се безпокои за нея, но не говореше много за това. — Тя отпи от чашата си.
Значи малката уличница се е опитала да впие нокти и в бедния Марк. Елизабет овладя напиращия си гняв.
— Каза ли ти защо щяха да се срещат вчера?
Тя кимна.
— Щеше да й даде да ползва стария склад за някакъв си център. Не разбрах защо прави това, след като кейджуните му създадоха такива главоболия в бизнеса, но нали го знаеш Марк. Той лесно прощава на всички.
За момент Елизабет се поколеба какво да каже на приятелката си. Едно нещо бе да предпази Лора от ужаса на трагичната смърт на Марк, но съвсем друго да гледа как Изабел Душейн съсипва доброто име на Марк. Елизабет си спомняше как се бе чувствал Джей Ди, след като момичето бе избягало — бе ходил като призрак месеци наред.
Лора не беше толкова силна, колкото сина й.
— Познавам Изабел Душейн отпреди десет години. Излизаше с Джийн-Делано, докато бяха в Тюлейн. Скъсаха, след нейното участие в един ужасен инцидент. Беше нападнала негови приятели. — Елизабет кимна при ужасения поглед на приятелката си. — Да, и аз така се почувствах, когато видях снимката й по телевизията. Не можех да повярвам, че се е върнала в Ню Орлиънс, не и след онова, което направи.