Мъжът бе дребен и сух, със силно прошарена коса и белези от изгаряне по лицето, каквито Джей Ди никога не бе виждал по някое живо същество. Изглеждаше като преминал през мелачка.
— Кой си ти? — Джей Ди се огледа, но от Сейбъл нямаше и следа. Пистолетът му бе пъхнат под матрака близо до ръката му, но не искаше да помръдва, докато не успее да отвлече вниманието на мъжа.
Нападателят му се изхили, подчертавайки невероятно обезобразеното си лице.
— Аз съм дяволът — какво ще кажеш, момче? — изграчи дрезгаво той. — Не съм ли хубавец?
— Хубавец, как не! — Боже, някакъв лунатик щеше да го гръмне в лицето, а и Сейбъл я няма! — Трудна мишена си ти!
— Така си е. — Старият мъж бутна пушката още малко напред. — Хайде, ставай.
Сейбъл изникна с куп добре сгънати дрехи. Беше облечена в памучна риза и чифт провиснали джинси, а косата й бе сплетена на плитка и откриваше лицето й. Вместо да се изплаши, тя погледна с досада мъжът с белезите:
— Какви ги вършиш?
Джей Ди използва разсейването му, за да пъхне ръка под допека и да измъкне оръжието си.
— Онова, което трябваше да направя преди десет години — отвърна Реми. Като се обърна, облещи очи.
Джей Ди се бе прицелил в стареца.
— И аз съм трудна мишена, старче. Сейбъл, излез оттук.
— Свали пушката, татко. — Заповяда му тя. После изгледа Джей Ди със същото ядно изражение. — А на теб ще съм ти благодарна, ако не застреляш баща ми.
Джей Ди сви устни.
— Ако той пусне оръжието.
Тя се обърна към стария.
— Татко?
— Така ли те пази? Можех да му пръсна главата, докато спеше. — Реми шумно изрази отвращението си, но свали пушката бавно. — Гражданчета! — Той потърка гърди.
Джей Ди също пусна пистолета и седна, като лениво почеса главата си.
— Изчакай да си изпия кафето и тогава можеш да ме гръмнеш.
— Чисти са. Колет ги изпра. — Сейбъл остави купчината дрехи в края на леглото, после отиде до баща си и го хвана за ръцете. — Хайде, татко, да оставим Джей Ди да се преоблече. Ще поговорим долу, след като си вземеш лекарствата.
— Мразя лекарства — изръмжа старият, но тръгна с нея.
Джей Ди се облече и остави няколко двайсетдоларови банкноти под лампата до старото легло, където Колет щеше да ги открие по-късно. После слезе долу. Там старият Мартин и Реми спореха за нещо на френски. Очуканата маса само дето не стенеше под богатата закуска с домашни продукти. Пушката на Реми бе облегната на стената до масата. Сейбъл стоеше с чиния в ръце до печката, а Колет редеше палачинките. Разговаряха на френски, но твърде бързо, за да успее да ги разбере. Само схвана, че става дума за някой си Били.
— Chere! — Колет я сръчка, когато го забеляза, и широко му се усмихна. — Я, виж чия глава още си е на раменете.
Той хвърли поглед към Реми:
— Да, извадих късмет.
— Имаш награда за това, че се спаси от бащата на Изабел. — Тя подаде шпатулата на Сейбъл и сипа нещо от очуканата глинена кана на точки в голяма чаша. — Вземи. От това няма да можеш да мигнеш до утре сутрин.
— Благодаря. — Той отпи глътка и притвори очи, докато се наслаждаваше на тръпчиво-горчивата цикория, която отмиваше паяжините от съзнанието му. — Мили боже. Разведи се с Мартин и се омъжи за мен.
Тя се изкиска като млада девойка.
— Имаш късмет, че съм католичка, cher, иначе като нищо щях да избягам с теб. Сядай — приготвила съм кексчета, флейки и царевична каша.
Той се настани на празния стол срещу Реми, който подхвърли следващата си забележка към Сейбъл. Тя донесе още храна на масата, после седна и взе трескаво да разговаря с Реми. И тази размяна на думи също се оказа прекалено бърза и на диалект, за да може да ги разбере. Старият Мартин изпръхтя няколко пъти, жестикулирайки, вметваше по някоя дума и накрая вдигна ръце.
Когато млъкнаха за малко, Джей Ди докосна ръката на Сейбъл и попита:
— Още ли е ядосан заради мен?
— Заради теб и заради други хора. — Тя опря чело на ръката си. — Татко иска да се махна оттук и да отида при роднини. Не вярва, че някой е стрелял по мен. Убеден е, че преследват теб, защото си полицай.
Но Реми и Сейбъл си бяха казали и друго. Ясно бе доловил изразите: сотте ип jils a moi, son meilleur ami и ta mere — „като мой син“, „най-добрият му приятел“ и „майка ти“.