Той се усмихна многозначително:
— Няколко пъти.
Макар че беше едва осем сутринта и повечето магазини още бяха затворени, няколко нетърпеливи, ранобудни момичета вече кръстосваха улиците. Като зави към улица Биенвил, Джей Ди забеляза една двойка с маски, покрити с пера, които пиеха кафе и надничаха през орнаментите на решетка от ковано желязо пред витрината на някакъв антикварен магазин. Дори да не беше по времето на най-голямото тържество на планетата, никой нямаше да се впечатли от маскираните туристи. Тук Марди Гра4 беше начин на живот през цялата година.
Тери извади цигара и отвори прозореца до половина, преди да я запали. От едно магазинче за сувенири вече долитаха игривите ритми на зайдеко и отекваха в почти празната улица.
— Вашите май са спретнали обичайната сбирка за следващия уикенд?
Ежегодната гала вечер „Ноар е блан“5, която родителите му организираха през уикенда след Марди Гра в имението си в Гардън Дистрикт, беше прочута колкото и ресторантът на баща му. Макар че туристите ежедневно пълнеха „Крю“ на Луис, за да поръчват от френското меню, на семейното тържество канеха само около петстотин души, все от елита на Ню Орлиънс. Облеклото беше задължително сведено до два цвята — черно и бяло — и много от приятелките на майка му отлитаха до Париж всяка година, за да си купят нещо шикозно, с което да смаят светските репортери.
— Да. Айван и съпругата му пристигат със самолет от Монтана в петък. — Той погледна партньорката си. — Майка ми ти изпрати покана, надявам се?
— О, не. Мили боже! — Тери притисна ръка до бузата си. — Сигурно пощата се е загубила.
Той добре знаеше как би реагирала Елизабет, ако я попиташе — щеше да запърха с ръце и да обвини някоя от слугините.
— Аз те каня. Ела, ще те запозная със съпругата на Айван — Уенди. Ще ти хареса.
— Не, благодаря — тя прокара ръка през късата си кестенява коса, после пооправи тъмносивото си яке. — Просто гардеробът ми не е на нивото на тържествата на майка ти.
— Няма значение.
— Au contraire6, приятелю. Когато си единствената жена, облечена в конфекция, в пълна зала с дизайнерски копринени рокли, има огромно значение.
Колата се изпълни с миризма на горящо дърво и Тери присви очи през стъклото към черния пушек, който все още се издигаше на плътна колона в небето.
— Ето го.
След като внимателно се провря през полицейските барикади, Джей Ди паркира на една пресечка зад пожарната кола, така че да не пречи. Червени, сини и бели отблясъци осветяваха замъгления въздух като цветомузика в дискотека. Вълни горещ въздух бълваха през прозорците и принуждаваха любопитните да отстъпят назад. Пожарникарите обливаха с маркучите си димящата сграда от всички страни, но се виждаше, че вътре всичко е изпепелено. Миризмата на мокро овъглено дърво и химичната пяна, с която бяха гасили изгорялата кола, паркирана на пътеката до сградата, сгъстяваха и без това тежкия въздух.
Тери излезе от колата след Джей Ди и затръшна вратата, като същевременно хвърли бърз поглед на мястото.
— Надявам се собственикът да си е направил прилична застраховка. — Тя кимна към колата, преди да започне огледа на околните сгради. — Не е най-подходящото място за огън на открито — можеше да лумне цялото каре.
Джей Ди доближи патрула, който попълваше данни за доклада си. Униформеният го позна и прекъсна работата си:
— Лейтенант?
Джей Ди огледа насъбралата се тълпа. Повечето бяха туристи, някои от тях снимаха.
— Докъде стигнаха момчетата?
— Почти потушиха пожара, лейтенант, но от сградата нищо не става. — Офицерът се ухили. — Обаче имаме оцелял.
— Късметлия е кучият му син. — Тери свали сакото си и го преметна през ръка, после хвана с два пръста блузата си и започна да си прави вятър. — Всичко е тук.
— Стара сграда, много дърво — обясни й полицаят. — Малко бензин, кибрит, парче плат и барбекюто е готово.
— Комисар. Лейтенант. — Един от пожарникарите ги доближи. Струйки вода се стичаха по почернелите му от сажди дрехи. — Охранител от тази улица твърди, че сградата е била празна, но ние измъкнахме човек отвътре. Ще огледаме пак. Може да има още някой.
Джей Ди кимна:
— Къде е оцелелият?
— Все още е в линейката на кислород. — Пожарникарят посочи с ръка.
Джей Ди забеляза линейката, паркирана малко по-надолу. Двама мъже в униформи на парамедици стояха от двете страни на по-дребна фигура, седнала вътре, точно до отворените врати. Мерна тъмночервена коса и присви очи:
4
Марди Гра (Mardi Gras) идва от френски и означава „Изобилен вторник“ (Fat Tuesday). Това е последният ден, в който се яде богата, тлъста храна преди постите. От повече от век този ден се отбелязва с голям пъстър фестивал в много страни по света. — Б.пр.