— Моля те, не го оставяй за последната минута, Кортланд. — Тя не вдигна поглед, когато баща му влезе. — Бих искала да изпратя официална покана като израз на любезност, на онази, която ще те придружи.
— Ще трябва да го отложим — обади се Луи.
Корт погледна баща си, после майка си. От техните изражения разбра, че не беше там, заради закуската, а по-скоро, за да бъде буфер.
— Защо мислиш така, Луи?
— Заради смъртта на Марк. Не мисля, че това е нещо, което трябва да се отпразнува.
Вместо да реагира ужасена на предложението, Елизабет сгъна салфетката си.
— Знам как се чувстваш, скъпи, но помисли. Марк би се радвал да продължим, сякаш всичко е нормално.
— Ако бях загинал аз — разгорещи се Луи, — приятелят ми не би организирал тържество само след седмица.
— Много добре — отвърна майка му с каменна физиономия. — Ако не можеш да проумееш колко е важно да продължим семейната традиция, ще отменя всичко още тази сутрин. Ще са нужни само няколко телефони разговора, макар че ще трябва да изпратя и няколко телеграми…
— Не, не. Организирай си тържеството. Прави, каквото искаш — каза Луи и напусна трапезарията.
Корт бе леко озадачен — обикновено баща му беше много сговорчив.
— Като че ли трудно приема смъртта на Марк? — предположи той.
— Марк беше най-добрият му приятел от детството. — Елизабет разбърка с лъжичка недокоснатото си кафе. — Просто трябва да свикне със загубата, както и ще стане.
— Всъщност не е само заради Марк, нали?
Майка му го погледна и въздъхна:
— Не.
— Има ли смисъл да питам защо?
Елизабет стисна неохотно устни и отвърна:
— Мисля, че не.
— Тогава тръгвам на работа. — Стана и отиде да целуне майка си по главата. — Дай му кутия пури. Това винаги помага.
— Кортланд! — упрекна го Елизабет.
Докато караше към управлението, обмисляше коя от всички познати жени да покани на тържеството на майка си. Откакто Морая се бе насочила към Джей Ди като главен обект за годеж, Корт не се бе старал особено да общува с друга. Майка му би му предложила някое подходящо момиче от добро семейство, но до шест месеца щеше да уреди и годежа им. По-лесно би било да покани някоя колежка.
Сигурна съм разбираш, че съм прекалено заета, за да ти държа ръката точно сега.
Защо ли мислеше за Тери Винсент в този момент — това бе пълна мистерия. Партньорката на брат му сигурно нямаше собствена официална рокля, а едва ли знаеше и как да се държи на подобни събития. Тя се чувстваше по-удобно вкъщи — да си пие бирата и да си яде фъстъците с някой приятел от полицията в Квартала. Всяка година Джей Ди настояваше майка му да кани Тери, но тя не се появи нито веднъж. Корт дори се съмняваше, че си е правила труда да благодари на Елизабет за поканите.
Неодобрението, които изпита, премина в леко раздразнение. Боже, ставам педантичен като майка си.
В управлението провери какво става, но никой нямаше нова информация по случая. Доказателственият материал от местопрестъплението щеше да се обработва от двайсет и четири до четирийсет и осем часа. Корт имаше намерение да проведе няколко телефони разговора, да направи свое проучване и да тръгне към Ачафалая.
И щеше да го направи, ако десет минути след пристигането му, не се бе появила Тери Винсент. Тя не се обади предварително, дори не почука — просто вратата се отвори и тя нахлу вътре.
— О, инспектор, здрасти. — Носеше един от многобройните си невзрачни костюми, чието сако бе вече измачкано. — Как е?
— Зает съм. — Макар че нямаше на кого да се обади, вдигна слушалката. — Имаш ли нещо за мен, сержант?
— Да — ухили се тя. — Пет-пет-пет, шест-три-осем-седем.
— Какво? — погледна я той озадачен със слушалка в ръка.
— Уютно местенце си е спретнала приятелката на Джей Ди — заяви Хилер, след като се върна от инспекция. — Няма телевизор, но пък има много дискове и книги. Две просторни легла, но все спални. Дори си е сложила сладко малко джакузи за двама в банята.
Сейбъл не можеше да се отпусне, стоеше пред големия прозорец с изглед към езерото и наблюдаваше за някаква следа от завръщането на Джей Ди. Не искаше да мисли за собственика на хижата, още по-малко да спори с братовчедка си за това. Обърна се и се отправи към кухнята.
— Искаш ли да приготвя нещо за пиене?