Хилер изключи радиото. Беше пребледняла и трепереше.
— Mon Dieu, Изабел, това ли съобщават за теб? Че вече си заподозряна?
Сейбъл не можеше да мисли.
— Издали са заповед за задържане! — Внезапно тя неистово се разсмя. — За моето задържане.
— В полицията не се шегуват с тези работи. — Хилер затвори шкафа. — Звучи сякаш са вдигнали на крак всяко ченге в Луизиана да те издирва.
Сейбъл седна на дивана и зарови лице в шепи.
— Не мога да повярвам — мислят, че съм направила нещо на Джей Ди?
— Колко му е да те обвинят. — Братовчедка й седна до нея и я прегърна. — Както едно време, когато те обвиниха, че си започнала тази битка с кал в Тюлейн — и виж какво се получи. Отнеха ти всичко, което бе спечелила, и те изритаха от онова училище.
— Не съм направила нищо лошо — тихо каза тя. — Това трябва да означава нещо.
— Последният път не означаваше нищо, chere.
— Джийн-Дел…
Хилер сложи пръст на устните на Сейбъл.
— Сега ме чуй, защото положението е лошо. Когато те намерят, а това ще стане, ще го принудят да избира.
Сейбъл се сви.
— Не. Няма.
— Ще го направят, chere. Винаги е така. Колкото и да не му харесва на Джей Ди, това е животът. Той е креолец, а ти — кейджун. Онези хора в града са част от семейството му, от работата му — все такива, които познава и обича. Ти си просто едно старо гадже, скъпа.
Тя кипна глава настрани.
— Те не са по-различни от нас. И ние бихме постъпили така за своите.
— Той ще ме защити — настоя Сейбъл. — Няма да им позволи да ме арестуват.
— Засега. Но когато дойде време да избира, кого мислиш, че ще избере? — Братовчедка й я изгледа тъжно. — Помисли, Сейбъл. Не става въпрос за любовта ти. Нито за стипендията ти. А за живота ти.
Девета глава
Гардън Дистрикт може и да беше най-красивият камък в короната на Кресънт Сити, но Тери Винсент така и никога не можа да свикне спокойно да броди в униформата си по тесните му, къси улички. Всичко — от зелените трамваи по Сейнт Чарлз Авеню до съвършените като бижута градини и малките красиви книжарници, винаги й се бе струвало прекалено претенциозно за вкуса й. Чувстваше се повече на място в Квартала, където животът течеше свободно и леко, а часовете се оповестяваха от камбаните на катедралата „Сейнт Луис“.
Прекалено много красиви къщи, мислеше си тя, докато се насочваше към задния вход на елегантния дом на Марк и Лора Леклер. Хората не живеят в тях, а ги поддържат като музеи.
Малка армия от цивилни охранителни разгонваха репортерите и не им позволяваха да се разположат около къщата. Явно бяха от частна фирма, наета от вдовицата на Марк Леклер. Когато един от тях почука по стъклото на Тери, тя го спусна и показа значката си.
— Детектив Винсент и комисар Гембъл — обясни тя. — Имаме среща с госпожа Леклер.
— Ясно. — Охранителят прегледа списъка си, после махна с ръка да отворят електрическата порта. — Пуснете ги.
Къса алея с каменна настилка отвеждаше до триетажна раздвижена сграда, боядисана в кремаво със стилизиран корниз в бургундско червено.
— Леле! — Тери спря колата и остана загледана за миг. — Не си спомням да съм виждала това място преди.
— Марк наскоро я обнови. Искаше да възстанови архитектурните елементи от оригиналните планове — китайски, италиански, от източното крайбрежие и в стил „Кралица Ана“. — Корт огледа имота и забеляза мерцедеса и едно Бе Ем Ве, паркирани от другата страна на алеята. — Къщата е правена по проект на Томас Съли.
— Значи наистина е стара. — Мисълта за проблема с термитите я накара да потръпне.
— И ценна — той огледа замечтано къщата. — Повечето от къщите, проектирани от Съли, са разрушени.
— Кой е Съли? — Не че наистина я интересуваше, но очевидно Корт се опитваше да й каже нещо важно в неговия си стил на колежански преподавател.
— Първият архитект открил голяма професионална фирма в града. За двайсет и пет години е построил повече от трийсет къщи и църкви и така променил облика на Гардън Дистрикт.