— Тази сутрин тикна пушка в лицето ми.
Тя пристъпи към него:
— Това беше само да те сплаши и ти добре го знаеш!
— Сигурно му е било трудно, като е знаел, че майка ти е бременна от друг, но така и не му е признала от кого. И после, след смъртта й, е разбрал, че баща ти може да го купи и продаде сто пъти.
— Радваше се за мен.
— Защото Марк можеше да ти даде всичко онова, което той не е могъл. Може би това е започнало да го човърка. Първо — съпругата му, после и дъщеря му…
Джей Ди не се и опита да се предпази, когато тя замахна и го удари, при това здраво.
— Да не си посмял да говориш така за баща ми! — прошепна тя през побелелите си устни. — Никога.
— Искаш ли да знаеш истината, сладурче? Понякога страшно боли от нея. — Той я хвана за китката, когато тя отново се опита да го удари и я дръпна в обятията си. — Няма да ти позволя да се жертваш, за да спасиш един убиец. Дори да е Реми. Разбра ли ме?
— Не знам кой уби Марк — просъска тя през зъби, докато се опитваше да се откопчи от ръцете му. — Но не беше Реми. Той влезе в огъня, за да спаси мен и майка ми. Не ме е оставил да изгоря тогава, не би го направил и сега.
Той я притисна с една ръка.
— Тогава кажи ми какво криеш от мен. Кажи ми за Били.
— Ще си загубиш времето, едва обяд е — негодуваше Тери. — Казвам ти, Гантри няма да е там.
Корт трябваше да остави Тери Винсент в града, но тя знаеше къде ще работи Гантри, а никак не му се луташе с часове из блатата, за да го търси.
— Все пак ще проверим.
— Явно ще проверим. — Тя въздъхна и зави по един тесен път към блатата.
— Кажи ми какво знаеш за Гантри.
— Това е най-подлият кучи син в щата. — Косият поглед, който й хвърли, я накара да въздъхне. — Добре де, тогава само кандидат за първото място. Ако някога не успееш да си изпълниш задълженията…
Той безмълвно преброи до десет.
— Дай факти.
— Гантри има много оборудване, поддържа около трийсет лодки, повечето с екипажи от двама-трима. — Като наближиха доковете, тя си сложи слънчевите очила. — Занимава се главно с риболов и вози туристи из блатата. Единак е и не обича ченгета. — Тя се наведе напред. — О, по дяволите.
— По дяволите кое? — Виждаше само разнебитен стар „Шевролет“, паркиран отстрани край пътя. — Я да проверим този номер.
Не й се искаше да му казва, но накрая процеди:
— Няма нужда. Това е колата, която обявиха за открадната от спешното отделение на „Мърси“ миналата нощ.
Което означаваше, че брат му и Изабел Душейн са били тук. Можеше и още да са. Когато паркираха, Корт преброи пет лодки и петнайсет мъже на дока. Слезе от колата. Един от мъжете — най-едрият — вече вървеше към тях.
— Това ли е Гантри?
— Той е. — Тери застана пред Корт и вдигна една ръка. — Спри се, Кейн. Това е официално посещение.
Гантри погледна над главата й към Корт.
— Приличаш на един от Гембъл.
— Точно такъв съм.
— Имаш ли заповед? — Щом Тери поклати глава, Гантри показа зъби. — Тогава изчезвайте от имота ми.
Корт му се усмихна.
— Разбира се. Веднага щом ни кажеш къде са брат ми и Изабел Душейн.
— Да пукна, ако знам. — Здравенякът сведе поглед към Тери и лицето му се поразведри, после облегна ръка на рамото й. — Пак ли ще правим това, Тереза? Мислех, че доста потанцувахме миналата вечер.
Без да се замисля, Корт пристъпи напред и избута ръката на Гантри от Тери.
— Долу ръцете от нея, дръж ги така, че да ги виждам, кейджун.
— Или какво? — Чифт черни очи го измериха. — Може да си достатъчно голям затова, Гембъл, но се съмнявам, че ти стиска.
Корт зае позиция.
— Пробвай.
— Уха. Момчета. Всички тия мъжки хормони във въздуха ще ме задавят. — Тери застана между двамата и опря ръка на гърдите на Корт. — Комисар, не сме дошли да се бием, а да зададем няколко въпроса. А ти… — обърна се тя към Кейн и го смушка с пръст в гърдите — ти ще се успокоиш и ще му отговориш.
— Гембъл не е тук. Нито Изабел. — Посочи с пръст към лодките си. — Питайте хората ми. Цяла сутрин ги търсим.
Корт скръсти ръце.
— Защо си правите труда?
— Ние сме почтени хора — отвърна Гантри със същия безизразен тон като на Корт.
— Почтени хора, които се гризат за своите.