— Имаш ли ми доверие?
Това малко я засегна. Нима не виждаше колко много му се довери? Но щом имаше нужда да го чуе от нея, щеше да му го каже:
— Да. Моля те, Джийн-Дел…
— Всичко е наред, скъпа. Знам колко страдаш. И с мен е така. — Той тръгна заднешком към кухнята и я повлече със себе си. — Сега ще те накарам да се чувстваш по-добре.
Краката й омекнаха и тя се вкопчи в него.
— Сега ли?
— Веднага — облегна я на рамката на вратата към спалнята и я целуна. — Сейбъл!
— Мммм?… — Тя отново потърси устните му. Ако продължеше, щеше да я накара да разкъса дрехите си и да му се нахвърли още тук, на пода.
Той се прехвърли от другата страна на шията й и тогава попита:
— Нали ще ми разкажеш за Били?
Този нежно прошепнат въпрос я потресе, сякаш я заля с кофа лигава блатна леща. Тя замръзна. Нима всичко това бе, за да постигне целите си.
Ние браним своите, бе казала Хилер, Те също.
Прииска й се да го удари, но не го направи, защото се страхуваше, че ако започне, няма да спре. Сега трябваше да бъде по-умна, много по-умна от Джийн-Дел.
Той забеляза погледа й и веднага съжали:
— Не трябваше да те притискам. Съжалявам.
Всъщност бе постъпил много добре. За малко да я подлуди така, че да му каже каквото поиска. Ако сега му разкаже какво й бе казал Марк, което имаше смисъл само за нея, щеше да го принуди да направи труден избор.
И не би избрал мен.
Тя внимателно се освободи от обятията му.
— Все пак трябва да взема един душ. — Един продължителен, студен душ. Погледна го по-мило. — Всичко ще е наред, Джийн-Дел.
— Аз пък ще проведа няколко разговора. Трябва да разбера нещо повече за заповедта за задържане. — Той въздъхна и опря чело в нейното. — Не се бави.
Няма. Само до края на живота си.
— Добре. — Целуна го по една от черните му вежди и се измъкна от ръцете му. — Защо не сипеш да пийнем по нещо ободрително? Ще имаме нужда.
Сейбъл направо чу как сърцето й се разтуптя, когато той се разсмя и се запъти към кухнята. Влезе в банята и заключи вратата, после огледа прозорчето. Беше малко, с обикновено отваряне, но достатъчно широко да се промуши през него. Вдигна комарната мрежа и се надигна на мускули, за да се прехвърли през рамката. Огледа се в двете посоки и скочи на земята. Трябваше да се движи далеч от предната фасада и от езерото. Дочуваше шума от шосето недалеч. Тръгна по него и се озова на банкета на пътя към Ню Орлиънс.
Преди да реши накъде да поеме, един червен кабриолет с две усмихнати момичета от колежа, отби и спря на няколко метра от нея.
— Хей, сладурче! — махна й едното. — Да те повозим?
Не можеше да се върне в лагуната, не и когато Гантри и хората му я издирваха. Джийн-Дел нямаше да я потърси в града. Тя им се усмихна и тръгна към колата.
— Страхотно, благодаря.
Джей Ди изсипа счукания лед в каната с лимонада и се опита да откъсне мислите си от голото тяло на Сейбъл под душа. С още малко търпение щеше да изкопчи от нея повече за Кейн и Били и тогава можеше да я отведе в леглото за нощта.
За нощта, как не. Няма да станем цяла седмица нито за храна, нито за вода.
Джей Ди не се притесняваше от упорството на Сейбъл да защитава Реми — просто е лоялна към човека, който я е отгледал, — но имаше прекалено много съвпадения. Ако успееше да открие доказателство, че пожарът в склада и онзи, който едва не е убил Реми, са свързани по някакъв начин…
Корт трябва да знае нещо. Неговите колеги събират доказателства и данни за палежите от години и ги съхраняват в база данни за справки при подобни случаи. Тери му подсказа, че брат му е киснат и Джей Ди реши да не го безпокои лично.
Импулсивно набра номера на заведението на Луи.
Баща му вдигна телефона и изръмжа:
— Какво има?
— Понякога си много учтив — отвърна Джей Ди. — А ти как си?
— Не съм на себе си от притеснение за теб и за малко да се разведа с вироглавата ти майка. Конякът в целия Ню Орлиънс няма да може да ми оправи настроението — тежко въздъхна Луис. — Искаш ли вече да се прибереш, момче?
— Още не мога. Татко, трябва ми помощта ти. — Той обясни на Луис положението и го помоли да предаде на Корт да потърси в архива предишни случаи на палежи. — Кажи му да сравни доказателствата с тези от пожара в склада. Искам да знам дали има някаква прилика между двата случая.