Сейбъл се добра до града, но всъщност нямаше къде да иде. Улиците бяха задръстени от тълпи танцуващи, маскирани туристи, които разнасяха бири в пластмасови чаши, но тя все се чувстваше на тръни и поглеждаше през рамо. Успя да се промъкне между наредените един до друг барове към един по-малко оживен район, за да открие, че главните улици вече са затворени заради парада за Марди Гра.
Извади пропуска, който й даде момичето и едва не се изсмя. Направо съм за платформата. Така всички да видят по националната телевизия как свидетелката на убийство хвърля лакомства на нищо неподозиращите туристи. Закачи го на ревера си. Все пак ще свърши работа, ако някой ме спре.
Обикаля край огражденията почти час, за да търси уличен телефон, но навсякъде имаше опашки, а тя не искаше да чака. Не можеше да се отърве от чувството, че всички я гледат, а когато забеляза двама полицаи да вървят към нея, рязко се обърна назад. Трима студенти със светнали очи, омотани в нанизи лъскави мъниста почти се сблъскаха с нея и в този миг някой я сграбчи за ръката и я повлече към тротоара.
Сърцето й слезе в петите. Замръзна на място. Вдигна поглед и се озова пред строго, потно лице.
— Хей. — Мъжът носеше черно сако с бял надпис отпред „Екипът на Орфей“ и „Уредници на парада“. Грабна пропуска от омекналите й пръсти и с насмешка й каза: — Сбъркала си мястото и си закъсняла с един час. Защо си с червена коса?
— Извинявам се — опита се да измисли извинение тя. — Трафикът е пълна лудница. А и ми писна да съм блондинка.
— Добър избор, така си по-добре. Ела, и аз отивам там. Ще те хвърля — хвана я за ръката и я поведе към една паркирана кола наблизо. — Нали не си пила?
— Ъ-ъ, не, господине.
— Хубаво. Половината от участниците вече са се издрънкали до козирката и едва се държат на крака. — Отвори й вратата.
Служителят я заведе до мястото, където подготвяха участниците. Гигантски украсени платформи чакаха, подредени в редица, гиналото на парада. Наоколо се мотаеха стотици участници в лъскави костюми, които си помагаха един друг да надянат огромни маски на главите си, закрепваха пера по себе си и даваха последни указания на техниците, които изграждаха платформите.
— Отивай да се обличаш — подкани я служителят и побутна Сейбъл към една огромна раирана палатка зад колата.
Докато не намери начин да се свърже с Хилер или Реми, щеше да й трябва прикритие. В мига, в който отметна входната завеса, две жени я сграбчиха от двете страни.
— Шеста мярка ли си? — попита едната, докато измерваше гръдната й обиколка.
— Седма. — Тя примижа, когато някой дръпна ластика, с който бе вързала косата си на опашка. — Хей!
— Височината е добре — каза втората. Обърна се към Сейбъл: — Досега носила ли си кринолин?
След около час Сейбъл напусна шивашкото ателие неузнаваема. Двете жени я бяха напъхали в съвършено копие на зелената рокля на Скарлет О’Хара от филма „Отнесени от вихъра“ — изумруденозелена кадифена рокля с висока яка и сатинирана пола. Червената й коса бе скрита под перука от бухнали кестеняви къдрици и питка, обточена с черни пера и златисти пискюли.
— Прекалено са хлабави — каза една от жените и пристегна златистите ширити около талията й, същите като шнуровете за завеси, които Скарлет бе носила. — Ето така. Дори Ред Бътлър щеше да се впечатли.
Другата я допълни:
— И помни — каквото и да става, не сядай, защото кринолина ще ти се залепи на носа и цял Ню Орлиънс ще ти види гащите!
Отпред някой викаше силно Скарлет.
— Тръгвай с Гари. — Жената й посочи някакъв мъж на входа на палатката. — Той ще ти помогне да се качиш на платформата.
Техникът я огледа, преди да й връчи сноп гердани с цветни мъниста.
— Правила ли си го преди?
Сейбъл поклати глава и преметна стегнатите нанизи на едната си ръка.
— Тогава запомни три неща: махаш, усмихваш се и мяташ мънистата. Четвърто — гледай много да не мърдаш. — Отведе я до една огромна платформа, на която вече се бяха качили другите участници, разположени около малък модел на стара, плантаторска къща.
— Каква е темата?
— Великите южняшки филми — ти си от „Отнесени от вихъра“. Ходи ли до тоалетна? Парадът ще започне след около час и ще си горе до девет-десет вечерта.