Тя кимна и го последва до подвижната стълба, опряна на платформата, на която бяха монтирани два метални парапета, високи до кръста. Зад тях се спускаше завеса от черен сатен в полукръг, а отпред имаше два фара.
Не е чак толкова високо. Ще мога, да скоча веднага щом потеглим. Щеше да смъкне кринолина и да се смеси с тълпата.
Гари й помогна да се покатери, мина зад нея и взе да бърника нещо.
— Кажи ми, ако е прекалено стегнато. — Омота прозрачна лента около талията й. — Ако нещо се случи, просто повикай някой от участниците по улицата. Ще ти помогнат и ще прогонват всеки, който се опита да те отмъкне.
— Така ли правят? — Тя преглътна.
— Постоянно, сладурче, постоянно. Винаги можеш да им теглиш шут в чатала, за да е ясно посланието. — Гари довърши работата си, потупа я по рамото, преди да скочи долу. — Просто се отпусни и се забавлявай.
Тя опипа лентата, за да разбере как се отвързва.
— А-а, как да се освободя от това нещо?
— Не можеш да се освободиш — ухили й се той. — Аз ще те отвържа, когато платформата се върне обратно тук.
Тери успя да убеди шефа си да я остави за пет минути с братовчед й, макар че и тя не знаеше защо си прави труда. За един ден Кейн бе навредил на кариерата й повече, отколкото осемте години лоша репутация на баща й.
Не забравяй как те отсвири Корт, нашепваше й едно гласче.
Да, беше задължена и на Корт, но първо трябваше да се оправи със семейството си.
Кейн се бе разположил в стаята за разпити и спокойно отпиваше вода. Първото нещо, което направи Тери, след като заключи вратата след себе си, бе да избие чашата от закопчаните му с белезници ръце.
— Какво си се разположил? Забавляваш ли се, братовчеде?
— Супер е. — Той облегна ръце на масата и я погледна с нагла усмивчица. — Комисар Гарсия ще накара гаджето ти да оттегли обвиненията за убийство, за да не съдя целия град. Но си помислих, че тогава ще висиш само на бюрото, chere.
— Тъп селяндур. Гарсия ти го каза, само за да даде повече време на Областния управител да претърси дома и бараките ти.
Той повдигна рамене.
— Капитанът ми даде пет минути, за да ти влея малко разум. — Тя издърпа един стол и седна. — Спри с игричките, Кейн. Знам, че не си убил Марк Леклер, но знаеш кой е запалил пожара. Сигурна съм, че е така.
Той се изсмя и бавно поклати глава.
Тери го изчака.
— Обадих се на съпругата на Били Тибидо. Тя не пожела да говори с мен, затова се обадих на управителя на къмпинга за каравани и получих номера на най-добрата й приятелка, която живее до тях. Лайла ми каза много неща.
Насмешката се изпари от лицето на Кейн.
— Били не е направил нищо.
— Лайла е видяла Били да напуска дома си сутринта преди изгрев в деня на пожара. Забелязала е, че товари стъклени бутилки и туба с бензин в каросерията на камиона си. Каза, че го видяла по-късно същия ден да се връща за пушката си. Каза също, че си го уволнил. — Тери се наведе напред. — Досега не си споменал подобно нещо, нито защо ръката ти е цялата в рани. Изчака секунда-две и добави: — Сега можеш да останеш тук, колкото ти се иска.
— Винаги си имала богато въображение, Тереза. Трябва да пишеш книги.
— Работя с реалността, брат’чед. А за теб тя стои ето така: Областният прокурор ще те задържи по сегашните обвинения за двайсет и четири часа, докато Гарсия и пожарната установят каква точно е ролята ти в този случай. Разполагат с мотив. Ще поговорят с твоите хора, с приятелите ти и враговете ти, ще ти конфискуват камиона и ще прекарат всичко през иглени уши. Ще показват снимката ти из района около склада, ще говорят с хора, които са били там сутринта. Подозирам, че ще намерят достатъчно доказателства и свидетели, за да повдигнат обвинение. Ако си бил около склада, когато е горял, ще те обвинят като съучастник в убийство.
— Пука ми.
— Били е ходил в района на склада, нали? След това и ти си отишъл. Опита ли да го спреш? Затова ли нарани ръката си? — Той дори не мигна и тя въздъхна. Сега разбра как се е чувствал Джей Ди, като се опитвал да измъкне отговори от Сейбъл Душейн. — Кейн, няма да позволя да отидеш в затвора, защото Били Тибидо е убил човек и е подпалил склада, преди да успееш да го спреш. Но ако си му помогнал, дори с нещо съвсем незначително, лично ще ти ударя ключа и ще го хвърля в езерото Пончартрейн.
— Горката ми братовчедка. Бъркал съм за теб. — Всичкият гняв бе изчезнал от погледа му и за момент сянка на тъга премина през лицето му. — Връщай се на работа, Тереза. Нищо повече не можеш да направиш за мен.