Гарсия влезе с доволно изражение, което не убягна на Тери.
— Изтекоха ти петте минути, Тер — каза той. — Станете, господин Гантри.
Тя се изправи.
— Хърб, моля те. Остави ме още няколко минутки с него.
— Не мога. — Той измъкна ключовете си и разкопча белезниците. — Господин Гантри явно има добри приятели. — Обърна се към Кейн: — Свободен сте.
— Един момент. Областният прокурор знае ли за това? — изуми се Тери.
— Областният прокурор го освобождава. Всички обвинения са оттеглени. — На път към вратата Гарсия пусна ключовете в джоба си. — Приятен ден.
Били чакаше в караваната си и допиваше уискито си. Напуснала ме е.
Когато се събуди в камиона си, откри, че пушката и патроните ги няма. Отиде до караваната и разбра, че Сесилия си е събрала дрехите и е изчезнала. Отиде у Лайла, отвори вратата с шут, но и тя бе заминала.
Напуснала ме е. Проклетата му, крадлива жена, го бе напуснала. Заради една развратна стриптийзьорка.
Този път Сесилия бе допуснала трагична грешка. Били щеше да я открие. Кейн щеше да прояви разбиране — можеше дори да му помогне в търсенето. Кейн вярваше в светостта на брака.
Дали е имала нещо с Лайла през всичкото това време? Дали се е промъквала зад гърба му? Нямаше да й се размине. Казват, че веднъж една жена наруши ли Божия закон, като се заиграе с друга жена, пропаднала е завинаги.
Напуснала ме е.
Били нямаше да я докосне повече. Само щеше да направи, каквото трябва, каквото всеки уважаващ себе си мъж би направил. Щом си получеше парите — а това щеше да стане всеки момент, — щеше да докопа двете кучки и да ги прати да горят в ада.
Телефонът иззвъня и той замалко да го изскубне от стената, когато вдигна слушалката.
— Сесилия? Гледай да си довлечеш тук задника моментално…
Не беше жена му.
— Господин Тибидо, Сейбъл Душейн е още жива.
Парадът тръгна бавно, но величествено. Сред писъците и подсвиркванията, които се понесоха из претъпканите улици, Сейбъл дочу красив мъжки глас да пее известна песен на Синатра. Нейната платформа беше в края на процесията, затова тя отново се опита да се освободи от лентата, с която я бяха вързали.
Не напипваше нищо, което да може да дръпне, за да се развърже:
Какво направи тоя, да не ме е зашил?
Накрая и платформата „Отнесени от вихъра“ тръгна по улиците. Сейбъл погледна надолу и видя ескортът от другите участници да заема позиция около бутафорната плантация. Бяха облечени като войници на Конфедерацията и на Съюзниците и маршируваха в стройни редици, като въртяха пушките си.
— Хей, Скарлет! — изкрещя някакъв мъж от тълпата. — Насам! — носеше маска на плачещ клоун. — Метни ми нещичко!
Тя взе наниз мъниста от ръката си и го хвърли към него. В мига, в който го хвана, десетки други гласове взеха да я викат и гора от ръце се протегна над огражденията.
— Хвърли ми един!
— Тук, сладурче, тук съм!
— Насам, красавице!
За няколко минути тя се концентрира, усмихваше се и хвърляше мъниста към тълпата. После нещо блъсна ръката й и тя изпусна няколко гердана. Лентата не й позволи да се наведе и да ги вземе. Точно тогава две ръце я сграбчиха за хълбоците.
— Не мърдай.
Единайсета глава
Само като чу гласа му, Сейбъл направи тъкмо обратното. Или поне се опита. Лентата я държеше здраво привързана към металното ограждение.
— Джийн-Дел. Как ме позна?
— Проследих те от хижата дотук. — Той се наведе и допря устни до ухото й. — Вече ти казах, че приключих с преследването ти, Изабел.
Гневът я завладя с нова сила.
— Нямам нужда от помощта ти. Благодарение на нея се сдобих със заповед за издирване.
— Трябват ти нови реплики, сладурче. Както казваше Рет на Скарлет във филма: „Трябва да бъдеш целувана и то често.“ Той леко стисна със зъби ухото й така, че да я заболи, после целуна мястото и продължи: — „И то от някой, който знае как се прави това.“
Пред нея хора с маски и костюми пищяха и махаха, искаха да им хвърли нещо.
— Хайде — подкани я Джей Ди с леко дрезгав глас. — Поне на тях дай, каквото искат.