Усети, че се притисна по-плътно към нея и с трепереща ръка хвърли няколко наниза шарени мъниста. Тя погледна през рамо и се смая като видя, че и той е маскиран — с маска на пират в черно и златисто. С нея и с черната си тениска и панталони беше почти невидим на фона на черната сатенена завеса.
— Какво правиш тук?
— Колко непостоянни са жените. — Дъхът му докосна врата й. — Защо избяга от мен този път? Реши, че няма да успееш? Няма да можеш да ме използваш докрай?
— Никога не съм те използвала. — Тя се опита да се отдалечи от него, но лентата я спря. — Мога да се погрижа за себе си. Нищо не искам от теб.
— Грешка. — Ръцете му се провряха между гънките на полата и опипаха бедрата й през плата. — Точно като нея си, да знаеш. „Приличаш на крадец, който ни най-малко не се разкайва за престъплението си, но ужасно, ужасно съжалява, че отива в затвора.“
— Аз не съм Скарлет О’Хара и не отивам в затвора. Не съм направила нищо нередно. — Ако успееше да го ядоса достатъчно, може би щеше да я остави намира. — За разлика от теб. Защо не си идеш у дома, преди мама да е открила, че пак си играеш с боклука от блатата?
— Да си играя? — Той се изсмя гърлено. — Скъпа, аз не си играя.
Тя си спомни как бе докосвал гърба й в хижата, как я бе използвал, измъчвал, само за да научи, каквото иска.
— Ако ти се иска секс, можеш да си хванеш някоя от улицата — продължи тя с леден глас и хвърли още един гердан.
— Защо да го правя, като имам в ръцете си, каквото ми трябва? — Той сграбчи обръчите на кринолина й отзад, повдигна ги, докато тя не усети хладния нощен въздух по козата на краката си. — Искаш го точно колкото мен. Затова ли избяга? Защото се страхуваш от това?
— Не. — Тя избута ръката му и застина, когато я хвана за хълбоците и притисна задните й части към разкопчаната предница на панталона си. Цялата й кръв се събра на две места — на лицето и между бедрата й. — Не го прави, Джийн-Дел.
— Ако стоиш мирно и хвърляш мънистата си — измърмори той в ухото й, докато пъхаше ръка в бикините й, — никой няма да забележи.
— Не можеш… — Сейбъл диво се огледа, но хората по улицата наблюдаваха публиката, а останалите на платформата бяха прекалено заети да се веселят и да мятат мъниста, за да се занимават с нея. Тогава усети, че той съдра страничния шеф на бикините й. — Моля те. Съжалявам. Ще направя, каквото искаш.
— Същинско дете си — отвърна й той отново с цитат на Кларк Гембъл. — Мислиш си, че като кажеш „Съжалявам“, можеш да промениш миналото…
— Щом свърша, ще дойда с теб.
— Ще свършиш още тук и още сега. — Той пусна скъсаните й бикини и те се свлякоха около десния й крак. — И ще те накарам да стенеш в ръцете ми.
Тя не можеше да се освободи — дори не можеше да се обърне. Стотици хора ги гледаха. Беше толкова перверзно, толкова безумно и въпреки това никога досега не се бе чувствала така ужасена и така възбудена.
— Това е. — Пръстите му се плъзнаха още по-навътре в меките гънки на тялото й. — Вече си влажна, миличка. Колкото аз съм твърд. — Той дръпна дясната й ръка назад и опря дланта й на отворения цип на джинсите. Пръстите й почувстваха ерекцията му и тя инстинктивно ги сви около издутината.
Двама тийнейджъри я гледаха удивени. Едно момиче изкрещя:
— Хвърлете на мен, госпожо!
Тя метна целия сноп гердани със свободната си ръка и децата се разпищяха от радост.
— Колко щедро. — Джей Ди се притисна към ръката й и разтвори краката й с коляно. — Какво ще правиш до края на парада? Освен че ще яздиш мен?
Сейбъл не можеше да повярва, че той ще направи това, дори след като дръпна полата й, за да прикрие какво прави под нея. И тогава почувства между бедрата си твърдия му, сатенено гладък пенис, който се плъзна напред, докато опря във вече влажното овално отверстие, болезнено пулсиращо в очакване да го поеме.
— Джей Ди! — Светлини, цветове и звуци се завъртяха пред очите й и я замаяха. — Не мога да направя това.
— Можеш. — Той не се опита да проникне в нея, а само нежно я докосна, потърка се в твърдото възелче на клитора й и се отдръпна назад. Когато тя се опита да се намести, за да го поеме, ръцете му задържаха хълбоците й така, че да не може да помръдне.
Не искаше да прави любов с нея, а да я накаже, да я измъчва — и то пред очите на целия свят.
— Моля те, Джей Ди.
— Молиш ме… за какво? Да спра? Да продължа? — Тя чувстваше пулсирането на сърцето му в твърдостта зад себе си, от което кожата по бедрата й настръхна. — Бъди по-ясна, скъпа. Никога не искаш да разговаряш с мен — е, сега се налага. Кажи ми какво искаш.