Ръцете му се впиха още по-силно в талията й и той продължи бавно да се движи.
— Още ли боли?
Бездиханна, тя поклати глава.
— Добре. — Той се пресегна и свали шапката и перуката, метна ги настрани и зарови пръсти във влажната й коса. — Щеше да е по-добре ако съм върху теб.
— Не мога да чакам толкова дълго — прошепна тя и се притисна надолу, докато усети невероятно дълбокото му проникване. Погледна към веселите лица на улицата и се зачуди как ли им изглежда. Тогава той обви едната си ръка около кръста й и вече й беше все едно. — Трябваш ми сега.
— Тук съм. — И беше прав — огромното му тяло я обгръщаше, докато я изпълваше все по-бързо и сладката болка я разтърсваше. — Ще бъде още по-хубаво, скъпа.
Дори направи нещо повече — докато я любеше, кварталът, туристите и града се смалиха и изчезнаха някъде в далечината. Всичките спомени от младежката им връзка, които бе таила в себе си, избледняха. Момчето, което бе обичала, се шегуваше с нея, грижеше се за нея, а мъжът, в който се бе превърнал, й даваше още повече и искаше същото.
Този път ще си вземе всичко, помисли си тя, когато тялото й полетя през тъмнината и се разби в парещите вълни взривяващо удоволствие. Ще му го дам.
— Кажи името ми — промърмори той с устни до шията й, а хълбоците му ускоряваха ритъма.
— Джийн-Дел. — Пластмасовата торба в ръцете й се разкъса, мъниста и златисти монети се пръснаха надолу по полата й.
Той я стисна до болка.
— Никога вече няма да ме напускаш. Закълни се.
— Не… — Тя се изви в обятията му и втори, разтърсващ прилив на изпепеляваща страст, заля и двамата. — Кълна се, че няма.
— Изабел! — Сграбчи я здраво и с последен мощен тласък изстреля семенната течност в нея. — Моя си — изхриптя той до лицето й. — Моя.
Сейбъл протегна ръце, разпери пръсти и изсипа последните монети над главите на хората отдолу. Сега отново, както и преди, си оставаше само негова.
Кейн излезе от полицейското управление и видя Били и Джон да го чакат до тротоара пред камиона му. Бившият му бригадир се хилеше като крокодил, обикалящ около потъваща лодка. Кейн отдалеч надуши алкохола в дъха му и никак не се изненада. Били използваше „Джак Даниелс“ като вода за уста още от малък, въпреки заплахите, които му бе отправял, да се откаже.
— Шефе. — Джон му метна ключовете без да го поглежда.
И Били не го погледна, просто защото беше пиян. Синьо-черното му око и другите наранявания, които Кейн му бе нанесъл, бяха станали още по-ярки, но така и не изпускаше бирата от ръка.
— К’во е това бе, Гантри? — попита той, взирайки се в надписа над входа. — А, ясно, тоя път си бил в затвора. Знаеш к’во? Жена ми ме заряза заради една лесбо. — Той се разхили сякаш това бе най-смешното нещо, което някога бе чувал.
Кейн не му обърна внимание, а погледна назад и зяпна Джон.
— Защо тоя е тук, по дяволите?
— Довлече се на кея да те търси — сви рамене Джон. — Викам си да го пречукам ли, да го доведа ли?
— К’во мислиш — ченгетата ше доат да ме фанат? Глей как те паснаха? — Били се изсмя и махна с ръка, после се затътри към стълбите. — Са ше се опраим. Ше им ка’ем к’во стана. Сичко знам.
Кейн добре познаваше етапите на пиянство на бившия си бригадир — от яростни изблици до лигава омраза към самия себе си. Явно беше стигнал до фазата, в която изпитваше вина.
— Не сега, Били.
— Не, кълна се, тоя път ше опрая работата. Моеш да земеш всички кинти. И Сий, ако искаш. Не я бива в леглото, ама моеш да ги гледаш двете.
Кейн хвана Били през кръста, преди да стъпи на първото стъпало.
— Утре ще потърсим Сесилия, когато изтрезнееш. — Взе му бирата от ръката и го завъртя към камиона. — Първо ще си поговорим за други работи.
— Исках да ти обясня, ама ти ме превари. — Той се втренчи навъсено в Кейн. — Знаеш само исках да опраим работата, както ми заръча.
Тери или Гарсия можеха да се появят всеки миг и беше рисковано да оставя Били тук. Подаде бирата на Джон и огледа наоколо за ченгета.
— Сега трябва да уредим други неща.