Выбрать главу

Обаче удоволствието му не трая дълго. Видя как един пожарникар извлича Изабел Душейн от горящата сграда — кашляща, покрита със сажди.

По дяволите. Ерекцията внезапно клюмна в ръката му. Защо, мамка му, не е изгоряла?

Старата дама, която стоеше на пътеката, се обърна и го изгледа, сякаш го бе чула.

Той й отвърна с презрителен поглед, докато напъхваше мекия си пенис обратно в джинсите и вдигна ципа.

Тя отвори уста да каже нещо, но отмести поглед към другата страна на камиона. Сграбчи съпруга си за ръка и го повлече към колата им.

Били се изхили презрително:

— Само така, я вземи се…

Някаква сила блъсна главата му в кормилото, после го извлече по двойната седалка през пасажерското място.

Едрият мургав мъж го блъсна към кабината:

— Твоя ли беше тази идея?

Били погледна право в черните очи на Кейн Гантри. Шефът бе единственият човек, когото Били уважаваше, от когото, се страхуваше повече отколкото от баща си.

— Ей, Кейн. — Той погледна притеснен към огъня. — Аз… аз само…

Кейт извърна глава и остана загледан в бушуващите пламъци. Когато отново погледна Били, погледът му бе смразяващ.

— Тъпо копеле такова.

Тогава Били осъзна, че е загазил и направи единственото разумно нещо: заби коляно в слабините на шефа си.

Само че Кейн се отдръпна секунда по-рано и коляното на Били пресрещна бедрото му — все едно ритна стена.

Шефът му се усмихна и отстъпи.

— Благодаря.

Кейн беше известен с това, че никога не посяга пръв, нито удря повече от веднъж.

— Не е каквото си мислиш — взе да заеква Били, докато панически се опитваше да увеличи разстоянието помежду им. — Нищо лошо не съм направил. Върша си работата, Кейн, честно.

Едрият мъж пристъпваше към него.

— Да не би да ти плащам да седиш да си лъскаш бастуна пред стари дами?

Обзет от срам и гняв, Били отново налетя на Кейн, този път се прицели в корема и ребрата. Мъжът само го отблъсна и го цапардоса в лицето.

Главата на Били сякаш избухна, а пред очите му се завъртяха големи черни петна.

Само след миг Кейн отново го приклещи до камиона. Приведе се към него и го подуши, после пъхна ръка в задния джоб на Били и извади оттам празното шишенце уиски.

Погледна го в очите:

— Нали те предупредих какво ще направя, ако пак те пипна да къркаш?

Плувнал в пот, целият треперещ, Били преглътна и кимна:

— Няма да се повтори. Изпуснах се, Кейн. Само малко.

Бутилката излетя и се разби на пътя.

— Недей така. — Очите на Били се наляха със сълзи. — Не можеш да ми причиниш това. Нали сме приятели. Имам жена — работата ми трябва.

Кейн бръкна в джоба на ризата си и извади банкноти, които натъпка в кървящата уста на Били.

— От мен толкоз. — После го пусна и отстъпи назад. — Приключих с теб. Изчезвай.

Това не се случва.

Сейбъл седеше на задната седалка на немаркираната полицейска кола и се опитваше да анализира случилото се. Марк беше мъртъв, а тя самата едва не загина. Някой я удари по главата и после подпали склада.

За да заличи следите.

Защо му беше на някого да убива Марк? Дали бе заради кампанията му? Нещо като политическо покушение ли беше? Беше проучила информацията за него, преди да се срещнат, и знаеше колко е популярен. Знаеше се, че го очаква лесна победа и дори пресата го харесваше.

Пресата.

Скоро щяха да се появят журналистите. Щяха да искат да знаят какво се е случило, а тя бе единственият свидетел. Никой не знаеше коя е. За света тя бе нищо и никаква благотворителна деятелка от Шревърпорт, която работеше по проект, от който никой не се интересуваше.

Не можеше да им каже за онова, което я свързваше с Марк. Не и лично. Никой нямаше да й повярва.

— Какво сладурче — възкликна единият от полицаите, застанал до колата на колегата си, докато я наблюдаваха. — Прекалено млада е за съпруга, гадже може би?

Тя спря да ги слуша и се концентрира върху случилото се. Спомни си, че се качи по стълбите, надуши някаква неприятна миризма и откри Марк мъртъв. Някой я удари, после — болка, сгромолясвате, тъмнина. Съвзе се до тялото на Марк, а наоколо гореше. Първо се опита да го извлече, но се оказа прекалено тежък, а огънят поглъщаше всичко наоколо. Успя да се добере до един прозорец, но не можа да отпори дъската над него, затова се дотътри на долния етаж. Гъстият, мазен пушек и топлината й пречеха да намери изхода. Отново изгуби съзнание.