— Не съм много за пред камера — бавно отвърна Лора, а после погледна към Елизабет.
Елизабет явно бе силно раздвоена — приятелката й изглежда не хареса идеята и при други обстоятелства не би го допуснала. Въпреки това й се искаше да се покаже в ефир, за да заклейми Сейбъл Душейн и абсурдните й твърдения.
Репортерката улови погледа на Лора.
— Дали госпожа Гембъл не би поискала да направите съвместно изявление? Знам, че синът й изчезна. Може би ако ни даде малко повече информация, може да й помогнем…
— Ще съм по-спокойна, ако се съгласиш, Елизабет — подхвърли Лора.
Можеше да се яви вместо Лора. Това съвършено я устройваше.
— Съвсем кратко изявление — отвърна тя и седна до Лора, докато репортерката поръча на фотографа да включи видеокамерата. Елизабет пооправи полата си, отметна кичур от косата на Лора зад ухото, след което прониза журналистката с поглед. — Никакви въпроси, ясно ли е? Лора ще се обърне към гражданите, а после и аз ще направя своето изявление.
— Да, госпожо, разбира се. — Репортерката знаеше, че получава извънреден шанс и бе готова на всичко. Тя кимна към оператора и каза на Лора:
— Когато сте готова, започнете да говорите, госпожо Леклер.
Лора мъчително се усмихна срещу камерата.
— Семейството ми и аз сме много благодарни за огромното съчувствие и съпричастност, които получаваме от приятелите си тук, в Ню Орлиънс. Марк беше прекрасен съпруг и изключителен човек и знам, че споделяте загубата ни. Молете се за нас. Благодаря ви.
Камерата леко се обърна и репортерката кимна към Елизабет.
— Приятелката ми Лора загуби съпруга си, а щата Луизиана — един от най-достойните си граждани. В такива моменти, молитвата е единствената ни утеха. Синът ми, лейтенант Джийн-Делано Гембъл разследваше убийството на Марк Леклер и изчезна, докато преследваше една млада жена, която твърди, че е дъщеря на Марк. Това просто не може да е истина. Изабел Душейн е изпечена лъжкиня и не за първи път вреди на невинни хора.
Елизабет усети, че до нея Лора се вцепени, но продължи.
— Преди десет години тази млада жена злонамерено нападна група студенти в университета на Тюлейн, заради което беше изключена. От вестниците сте научили, че тя е единственият човек, открит на лобното място на Марк. После примами сина ми в лагуната и, откровено казано, се страхувам за живота му… — Тя преглътна сълзите си не на шега. — Изабел Душейн не проявява никакво уважение към хората и каквито и лъжи да изрече, когато я хванат, надявам се, че никой в Ню Орлиънс няма да се подведе по тази омразна жена. Лично аз няма да се успокоя, докато не открия сина си и докато Изабел Душейн не бъде осъдена за престъпленията, които е извършила.
— Бяхте невероятна, госпожо Гембъл! — Журналистката щеше да припадне от вълнение. — Госпожо Леклер, благодаря и на вас — хвърли поглед към фотографа. — Да се върнем в студиото.
— Опитах се да ги спра, Джей Ди, но Кейн ме върза в склада — хлипаше Хилер. — Обадих ви се веднага щом едно от момичетата ме намери и ме освободи.
Джей Ди огледа изплашените лица на останалите служители на Хилер. Бе получил обаждането на братовчедката няколко минути след като излезе от заведението на баща си и веднага се отправи към магазина, където откри жените в почти пълна истерия.
— Някой от вас чу ли къде ще я отведат? — Никой не отговори, но едно от момичетата гледаше в пода. Отиде до нея: — Ти, как се казваш?
— Лейси — отвърна тя. — Нищо не знам, господине.
— Лейси — изстена Хилер. — Тя пристигна по-рано днес — трябва да ме е чула, когато говорих със Сейбъл. — Приближи се и сграбчи момичето за раменете. — Ти си казала на Джон.
— Не съм, Хилер. Аз… — Лейси погледна побеснялата жена и преглътна. — Той ме накара. Каза, че ще й помогнат да се измъкне от ченгетата. — Тя хвърли обвинителен поглед към Джей Ди.
Хилер я разтърси:
— Джей Ди я криеше от полицаите, откачалке!
Джей Ди с усилие овладя собствения си гняв.
— Лейси, ако Гантри е убил Марк, едва ли ще помогне на Сейбъл. Ако не го е убил, значи знае кой го е направил, а тогава и двамата ги грози смъртна опасност. Трябва да ми кажеш къде я е отвел.
Момичето избухна в сълзи.
— Не са в лагуната, но не знам къде са. Джон каза, че Кейн щял да се погрижи за всичко.
Хилер прегърна Лейси.
— Вече се обадих на няколко познати. Лодките на Кейн са на дока и е дал почивен ден на хората си.