— Мамка му! — Джей Ди се нуждаеше от човек, който знае как действа Гантри. — Къде е Реми?
— Сутринта замина за града, за да се срещне с баща ти.
Джей Ди се обади в ресторанта и остави съобщение Луи да го чака в полицейското управление. После се обади на Тери и остави същото съобщение на телефонния й секретар. Накрая погледна часовника си.
— Преди колко време тръгнаха?
— Преди три часа. — Хилер пусна Лейси и го хвана за ръката. — Какво да правя?
— Поговори с всички. Трябва да разбера къде я е отвел Кейн.
— Елате да видите нещо, лейтенант Гембъл — провикна се едно от момичетата от стаята за почивка в дъното на сградата. — Една жена говори за вас по телевизията.
Отиде в помещението и се загледа в черно-белия екран на телевизора, после изруга.
— Трябва да се върна в града и да прекратя това, преди майка ми да организира линч.
— Успех, сладурче — подвикна друго момиче.
Докато шофираше към града обмисли всеки аспект от случая. Гантри не би отвлякъл Сейбъл без основателна причина — сигурно има нещо общо с ареста му. Нещо подсказваше на Джей Ди, че едрият кейджун не е убиецът, а ако Сейбъл беше права, Реми също нямаше вина.
Входът на полицейското управление беше окупиран от журналисти и оператори, затова Джей Ди паркира в една странична улица и влезе през задния вход. Луи го чакаше при асансьора.
— Къде е мама?
— Майка ти е горе, разговаря с капитана — въздъхна Луи. — Предполагам, че си я видял по телевизията.
— Да, видях. — Двамата влязоха в асансьора и щом потеглиха, Джей Ди натисна „стоп“ бутона. — Говори ли с Реми?
Луи кимна.
— Прочел е някакви писма, които жена му е запазила, но не е казал всичко на Изабел. Марк е бил сгоден за друга, когато е срещнал Женевиев. Родителите му дошли да говорят с нея, когато той развалил годежа, и я заплашили да замине. Марк идвал в магазинчето всеки уикенд през следващите десет месеца, за да моли да му кажат къде е заминала.
— Значи е бил обсебен от нея.
— Марк дошъл да търси майката на Сейбъл и в деня след пожара — продължи Луи. — Съседите на Джини помислили, че той е наел Бъд Гантри и излъгали, че е загинала.
— Значи през всичките тези години той така и не е разбрал за нея. — Джей Ди отново натисна бутона и асансьорът тръгна. — Тогава Сейбъл се появява изневиделица и отново лумват пожари.
— Корт ми каза, че Бъд Гантри е мъртъв — починал месец, след като бил осъден.
Джей Ди кимна.
— Той е мъртъв, но синът му е жив.
Когато се качиха на третия етаж, Джей Ди видя в чакалнята майка си, Лора и Морая Навар.
— Джей Ди — забеляза го Морая и въздъхна с облекчение.
— Джийн-Делано. — Елизабет хвърли странен поглед към съпруга си, преди да се обърне, за да прегърне сина си. Притисна лице до неговото. — Така се изплашихме.
Той се отдръпна.
— Явно много си се тревожила, щом се появи по всички новинарски емисии в града. Разбирам. — Той кимна към събралите се репортери. — Зрелищна публична изява. И сълзите свършиха добра работа. Не съм те виждал така, откакто получих първата си двойка.
Тя повдигна брадичка.
— Бях готова на всичко, за да те върна у дома. Сега, когато си далеч от онова момиче, сигурно ще разбереш…
За пръв път в живота си Джей Ди обърна гръб на майка си.
— Лора, съжалявам за всичко това. Двамата с Марк заслужавахте по-добра съдба. Извинявай за намесата на майка ми — просто иска да помогне.
Вдовицата се опита да се усмихне.
— Не бива да се извиняваш на мен, Джийн-Делано.
— Морая — каза той и хвана ръката й. — Знам, че майка ми ти е внушила разни очаквания за нас двамата, но трябваше да изясня това много по-рано.
Очите й се насълзиха и тя само кимна.
Елизабет закърши ръце.
— И ще допуснеш онова момиче да съсипе живота ти? Отново?
— Тя е моят живот.
— Не, забранявам! Забранявам ти да се занимаваш с нея.
— Това не е двойка в училище. — Джей Ди я изгледа хладно. — Обичам Изабел и веднага щом всичко приключи, ще се оженя за нея. Подготви си изявлението за медиите.
— Джей Ди? — Морая докосна рамото му. — Онази вечер, преди танците в Тюлейн, една група от нас отиде пред стаята на Сейбъл. Преди това й бяхме пратили съобщение от твое име, че ще я чакаш отвън. Момчетата я заляха с кофа блатна тиня. Ние започнахме първи. Сейбъл само се отбраняваше и затова хвърли калта по нас.