Издърпа я до ръба на леглото, без да се отделя от нея, надвеси се, опря крака в пода и хвана бедрата й. Не откъсваше поглед от нея и този път продължи с по-мощни и по-бързи движения. От тласъците му таблата на леглото се заудря в стената, отрони се мазилка, той присви очи, после застина и още веднъж пророни името й.
Усети всяко пулсиране на оргазма му в себе си и дори взе да ги брои на ум, сякаш късаше листенца на маргаритка: обича ме, не ме обича, обичаме…
Тери стисна очи чак, когато той се строполи върху нея, за да скрие сълзите си.
Не ме обича.
Кейн откара Сейбъл до паркинга за каравани и я остави да чака в камиона, а той отиде до вратата на малката, очукана каравана. Почука, после натисна дръжката и влезе. След няколко минути изскочи блед и разтреперан.
— Кейн? — Тя забеляза струйката кръв на дланта му, когато хвана волана.
— Не ми говори.
Закара я до малка рибарска хижа. Използваше я заедно с хората си, когато пускаха голямата лодка по Мисисипи, но този път я вкара вътре. Не й проговори, развърза я чак, когато го помоли да отиде до тоалетната, а дори и тогава стоеше пред отворената врата, което я притесни още повече.
— Тук ли ще ме държиш? — попита тя, като го видя да подрежда храната, която бе донесъл, но той й отговори с празен поглед.
Бавно взе да се съвзема от онова, което го бе разстроило, и й заговори, докато приготвяше храната й. Засипа я с въпроси — за Марк, но и за онова, което си спомняше за майка си. Чудеше се защо Джини толкова се страхуваше от хората.
— Просто мама си беше свенлива — настояваше Сейбъл. Той притопли яденето и го сложи на масата. — Беше затворен човек.
— Джини обичаше да разговаря с хората. Като момиче продаваше най-много стръв от всички в лагуната. — Гребна малко ориз от купата и добави рибена яхния. — Едва след пожара стана такава.
— Мислиш, че се е страхувала от някого. — Той не отговори и тя изсумтя притеснено. — Кейн, Марк не се е опитвал да ме убие.
— Мога да го докажа — каза той и я погледна в очите. — Знаеш ли кой го уби?
— Мислех, че знам. — Пресегна се зад гърба й и отвърза кишите й. — Вече не съм сигурен.
— Кой? Били?
Той тресна купата пред нея:
— Яж си вечерята.
През нощта я настани да легне в спален чувал на един от дървените нарове, а самият той остана да наблюдава през прозореца. Толкова бе изтощена от притеснение да мисли какво си е наумил да прави, че потъна в сън, преди да измисли начин да избяга. Когато се опомни вече бе утро, а Кейн я разтърсваше, за да я събуди.
Отново я отвърза, за да си изпие кафето и да закуси с купа захаросани овесени ядки и ябълки, която и бе приготвил. Потупа я по бузата:
— Никога не си била глупаво момиче. Не започвай сега.
Отдалечиха се от реката и се сляха с потока коли към града. Накара я да си сложи бейзболната му шапка, но иначе не изглеждаше притеснен да обикаля из Ню Орлиънс с издирван беглец в колата. Тъкмо обратното — паркира и остана да позяпа два от парадите, очарован от екзотичните костюми. Можеха да минат за туристи, ако не я държеше само в камиона.
Печели време, помисли си тя. За какво ли?
Купи огромен сандвич със скариди от една сергия, после отби в една малка уличка зад ъгъла й и отчупи половината.
— Толкова приятно си прекарваме — изръмжа тя. — После на танци ли отиваме?
Той й хвърли тънка усмивка.
— Някога мислех да те заведа на танци. Въпреки че нямах пари, нито дори прилични дрехи. Просто ми се искаше да ме видят с теб, да се радват на теб.
— Кога е било това? — Тя смръщи вежди.
— Когато срещна онова ченге, докато учеше в колежа. — Отвори бутилка с газирана вода и й я подаде. — Тогава много страдах, но исках ти да си щастлива. Добре разбирах, че не съм за теб. Затова си кротувах и само гледах, когато идваше да те вземе.
Чак сега осъзна, че той е харесвал нея, а не майка й.
— Но защо никога не…?
— Не ти казах ли? Защо, за да ми се изсмееш в лицето, да ме съжаляваш? — Той поклати глава. — Може да съм беден, chere, но имам гордост.
— Никога не бих ти се присмяла. — Тя загуби апетит и му подаде останалото от сандвича си. Следващите няколко часа обикаляха из града. Спря само два пъти — за да се отбият в един малък денонощен бар за още напитки и за да я заведе до тоалетна. Не се опита да бяга — знаеше, че ще я открие. Втория път, когато се върна в камиона, не й завърза ръцете.