Преди Лора да успее да помръдне, втори ритник отвори вратата и някакъв едър, чернокос мъж влетя вътре. Морая посегна да го цапне със статуята, но в този миг мъжът изви ръката й.
С една ръка държеше статуята, а с другата дръпна някого в стаята.
— Не е учтиво така да ме посрещаш, chere.
Морая срещна уплашените очи на Сейбъл Душейн и после забеляза връвта около китките й. От страх тя го заобиколи и застана между него и Лора.
— Кой си ти? — попита Морая. Той бе огромен — най-страшният мъж, когото бе виждала в живота си. — Какво искащ?
Огледа нея, после и Лора.
— Не ми създавай проблеми, русокоске.
— Морая — обади се задавено Лора.
Морая пристъпи назад и я обви с ръце.
— Нямаш работа тук. Изчезвай!
— Кейн, моля те — обади се Сейбъл. — Още не е късно да се откажеш.
— Имам да уредя някои работи тук, chere — Проблесна сребристото острие на ножа, който измъкна от колана си.
Морая не откъсваше поглед от ножа, с който той отряза парче от кадифения шнур на завесата. Приближи се към тях. Тя избута Лора зад себе си и вдигна свити юмруци:
— Няма да ти позволя да я докоснеш.
— Не искам нея, а теб. — Опря острието на ножа до гърлото й.
Очите му бяха толкова черни, че не се виждаха зениците.
— Ще се боря с теб — прошепна тя.
— Така ли? — Погледна треперещите й устни. — Дай си ръцете.
Отново погледна острието и вдигна ръце. Ловко омота лентата около китките й и остави ножа. Остави част от лентата да виси.
— Да вървим.
— Родителите ми са богати. Ще ти платят, колкото искаш — каза Морая. — Щом ти трябвам само аз, пусни Сейбъл и Лора.
Той се спря и й се усмихна.
— Не ти липсва кураж, момиче. — Той дръпна лентата и я повлече към вратата. — Госпожо Леклер, хората ми са оградили къщата, така че не се опитвайте да бягате. Изабел — посочи с глава към тавана, — нагоре.
Кейн завърза двете по-млади жени заедно и ги заключи в една от спалните на втория етаж. Бе излъгал Лора, че хората му са там — те нямаха представа къде е, — но тя чакаше в библиотеката.
— Кой сте вие? — Макар че бе пребледняла като платно, тя се държеше спокойно и самоуверено, сякаш разговаряше с някой досаден амбулантен търговец. — Какво искате?
— Истината, госпожо. — Хвана я за ръката не много силно, защото изглеждаше изключително крехка. — Покажете ми къде съпругът ви държи документите си.
Тя го поведе по коридора към голям, красиво обзаведен кабинет.
— Може би, ако ми обясните точно какво търсите, ще мога да ви помогна.
Той я пусна.
— Банкови извлечения и лична кореспонденция.
Тя отиде до бюрото и отвори едно чекмедже.
— Марк държеше счетоводните документи в офиса си. — Извади голям плик. — Това са извлеченията от последните шест месеца.
Кейн заключи вратата на кабинета и подпря дръжката с един стол за по-сигурно.
— Отвори го.
Лора извади листовете и ги подреди на бюрото.
— Седни там. — Кейн изчака тя да се настани в един фотьойл до бюрото, после включи настолната лампа и седна в удобния кожен стол на Леклер.
Лицето му остана безизразно, но вътрешно бушуваше, защото пред очите му все още бе оплисканата с кръв каравана. Или Били е убил Сесилия, или тя него — или и двамата бяха мъртви. Имаше прекалено много кръв.
Може би съпругата знае още кой е замесен.
— Видяхте ли се със съпруга си в деня на убийството му?
Тя вдигна брадичка.
— Няма да обсъждам съпруга си с вас.
— Ще го обсъждаш и още как. — Той започна да преглежда документите. — Преди двайсет и девет години той плати десет хиляди долара на баща ми, за да опожари една къща. Предполагам, че е платил поне петдесет хиляди на Били, за да изгори лодките му и рибния цех. На кой друг е платил?
Тя изсумтя.
— И защо, за бога, съпругът ми ще пали собственото си имущество?
— За да обвини кейджунските рибари като мен и да приложи още закони върху ни. А може да са му трябвали парите от застраховката. Не разбирам — къде са документите от другите месеци?
— При счетоводителя ни. Той подготвя декларацията за данъците. — Тя се надигна от стола, когато той дръпна едно чекмедже и зарови в него. — Съжалявам, че сте разгневен, но това няма нищо да реши. Съпругът ми е мъртъв.