Выбрать главу

— Ще докажа какво е направил и ще открия на кого е платил да убие Били Тибидо. — Кейн я погледна през бюрото. — И ти ще ми помогнеш. Ела тук.

Морая се ослуша.

— Трябва да е слязъл долу. Нищо не чувам.

— Трябва да се освободим. — Сейбъл дръпна единия край на връзката. Двете бяха с вързани китки и глезени една за друга на пода до стената. — Ако успееш да се пресегнеш, мисля, че ще мога да отвържа тази на краката ни.

— Ще опитам. — Русото момиче се изви и остана в тази поза, докато Сейбъл чоплеше възела. — Как се забърка с този мъж?

— Той ме отвлече. — Сейбъл прехапа устни, докато се бореше със здраво стегнатия възел. — Нищо не ми е направил. Само ме разкарваше из града. Мисля, че няма да нарани госпожа Леклер.

— Ако го направи, ще го убия.

— Ще ти помогна. — Най-сетне възелът подаде и тя изстена. — Почти успях, още минутка. — Продължи да дърпа, докато освободи трака си. — Можеш ли да се изправиш?

— Ъ-хъ. — Морая сгъна крака под себе си и опря гръб на стената, докато се изправи. — А какво ще правим с ръцете?

Сейбъл се огледа и забеляза огледалото на тоалетката.

— Насам.

Поведе момичето и хвана огледалото. Беше красива антика с богати орнаменти от масивно сребро.

— Седем години лош късмет, нали знаеш.

— Направи го. — Морая извърна глава, когато Сейбъл счупи огледалото. Огледа парчетата: — Това изглежда достатъчно дълго.

Сейбъл го грабна и успя да го пъхне между китките им.

— Стой мирно да не те порежа. — Тя внимателно взе да търка шнура.

Морая гледаше навъсено.

— Не мога да повярвам, че ми помагаш, след всичко онова, което ти причинихме.

— Какво си направила? — Сейбъл спря да реже.

— Не ме ли помниш? Членувах в момичешкото дружество в Тюлейн — отвърна русото момиче. — Бях в групата онази вечер пред спалните.

— Ето защо гласът ти ми звучеше познато. — Сейбъл се вгледа в нея за миг. — Спомням си. Ти беше момичето, което им каза да спрат и да ме оставят.

— Не че нещо помогнах. — Морая отпусна рамене. — Дълго време не можех да се отърва от този спомен. Ако можех да поправя това, което ти сторихме…

— Което те ми сториха. Ти нищо не си направила. — Сейбъл продължи да реже, после спря и остави огледалото. — Опитай да се дръпнеш.

Взеха да дърпат, докато шнурът внезапно се скъса и ръцете им се освободиха. След това само развързаха последните възли.

Морая разтърка китки.

— Ще трябва да се разделим. Мислиш ли, че ще успееш да се промъкнеш покрай хората му и да се добереш до някоя съседна къща?

— Мисля, че лъжеше за хората си. Почакай! — Сейбъл взе да души въздуха. — Усещаш ли миризмата?

Другото момиче рязко пое въздух и облещи очи.

— Мили боже, не може да бъде.

Сейбъл отиде до заключената врата и забеляза белия дим, който проникваше през фугата отдолу. Докосна дръжката. Беше още хладна.

— Трябва да се измъкнем оттук.

— Внимавай. — Морая грабна един лампион и взе да блъска с него по вратата. Сейбъл хвана от другия край, за да й помогне.

Щом разбиха бравата, вратата рязко се отвори и облаци пушек изпълниха стаята. Сейбъл покри устата и носа си с тениската си и тръгна по коридора, като надникна през перилата.

Къщата на Леклер гореше под краката им.

Джей Ди се срещна с Тери пред полицейското управление, когато тя излезе от работа.

— Изглеждаш като излязла от центрофуга.

— Нямаш представа колко си прав. — Тери разкърши рамене.

— Някакви новини от Гантри или Сейбъл?

— Не, нищо. А ти — имаше ли късмет с извлеченията?

— Марк Леклер е водил, безупречно счетоводство. — Тя го придружи до паркинга. — Било е задължително заради изборите и одиторите, които са му дишали във врата. Не мисля, че ще открия каквото и да било.

— И аз така си мисля.

Тя се спря и разтвори ръце.

— Сега ли ми го казваш?

— Следобед говорих с адвоката на Марк. Джейкъб каза, че Марк му се е обадил в нощта, преди да умре. Искал е среща, за да промени завещанието си. — Джей Ди спря до колата си. — Дотогава Лора Леклер е била единствена наследница. Искаш ли да знаеш на колко възлиза имуществото му?

— Повече нули, отколкото мога да броя, предполагам. Трябва да говорим с нея. — Тери направи физиономия. — Исках да кажа, че аз имам работа на компютъра, а ти — на борсата за безработни, а с нея ще разговаря Гарсия.