Сейбъл гледаше ужасена изкривеното от омраза лице.
— Госпожо Леклер? Мислехме, че сте…
— Мъртва? О, не — усмихна се Лора. — Докато онзи побъркан кейджун подпалваше къщата ми, аз успях да се измъкна по чудо. Но това ми идва в повече след смъртта на горкия ми съпруг. Трябваше да се скрия, за да опазя живота си. След седмица-две ще се възстановя достатъчно и ще съм в състояние да се върна и да разкажа пред медиите всички подробности за нещастната ми съдба.
Сейбъл рязко си пое дъх.
— Кейн не е подпалил къщата. Ти си го направила.
— Никога не съм харесвала тази развалина, но Марк настояваше. — Тя погали Сейбъл по главата. — Също както и за дъщеря си. Изгорих къщата, но явно не съм успяла да приключа с теб.
— Колко пъти се опита? — попита Джей Ди.
— Три. Не мислиш ли, че четвъртият ще ми донесе късмет? — Тя дръпна силно косата на Сейбъл. — Погледни я. Няма нито драскотина, както и предишния път. Сякаш е направена от азбест. — Погледна към Джей Ди и протегна ръка над леглото. Между пръстите си стискаше запалка. — Покажи ръцете си, така че да ги виждам, Джийн Делано, или първо ще подпаля леглото.
Джей Ди постави ръцете си върху края на завивката.
— Ти си наела Бъд Гантри, за да подпали къщата преди двайсет и девет години.
— Естествено. Майката на тази уличница се опита да ми отнеме Марк — смръщи вежди тя. — Всичко се обърка. Знаеш ли, че Гантри се опита да ме изнудва, макар сам да си беше виновен, че го хванаха? Излиза по-евтино да си наемеш човек в затвора да убие някого. Платих само хиляда долара и три кашона цигари. Представяш ли си.
— Наела си и Били Тибидо, след като Марк ти е разказал за Сейбъл.
— Щеше да се откаже от всичко заради нея — от кампанията, от репутацията си, от положението ни в обществото. Дори ме заплаши с развод и че ще ме остави без стотинка, ако не се съглася. Очакваше от мен да преглътна цялото това унижение заради малкото копеле на възлюбената му Джини.
Сейбъл срещна обезумелия й поглед.
— Ти си била в склада онази сутрин. Били не е убил Марк. Ти си го направила.
Лора се усмихна и хвана кичур тъмночервена коса.
— Платих на Били да ми донесе рибарския чук и да запали огъня. Марк не знаеше, че го очаквам горе. — Тя щракна запалката. — За съжаление. Били дойде малко по-рано, но вече не е проблем. Той напусна града — завинаги.
— Лора, нуждаеш се от помощ — спокойно й каза Джей Ди.
— Защо? И сама мога да я подпаля. Трябваше да го направя още първия път. Тогава нямаше да ти разбие сърцето, Джийн-Делано. — Лора подпали червения кичур на Сейбъл и се изсмя, като я видя как взе да го гаси с ръка. — Виждаш ли? Хич не е трудно.
Сейбъл наблюдаваше напрегнато как Джей Ди се приготвя да скочи.
— Не можеш да се измъкнеш от още едно убийство, не и когато Кейн е в кома.
— Били се опита да те убие. Ще си помислят, че най-после е успял. — Тя събори Сейбъл на колене. — Колко жалко, че майка ти не е тук, Джей Ди. Това много щеше да й хареса. Отново щракна запалката и подпали косата на Сейбъл.
Джей Ди скочи от леглото, събори Сейбъл долу и метна напоената с бензин завивка върху Лора. Тя се разпищя, когато огънят гумна около нея. Строполи се на земята в гърчове.
Сейбъл се претърколи на пода, за да се отдалечи от Лора и изгори ръцете си, докато панически се опитваше да изгаси косата си. Джей Ди я грабна на ръце и изтича до банята, за да я пъхне под душа.
Водата я заслепи, но горещината и отвратителната смрад от собствената й коса изчезнаха.
Измъкна я от ваната, покри носа й и устата й с мокра кърпа. Направи същото на себе си.
— Дръж се здраво.
Джей Ди я върна отново в спалнята, където вече почти всичко гореше. В центъра на огъня, който лумтеше, на леглото лежеше неясното очертание на едно овъглено тяло. След няколко секунди цялата стая щеше да е в пламъци и дим.
Сейбъл и Джей Ди се запрепъваха към предната врата. Той грабна две палта от закачалката и изскочиха в коридора. Противопожарната инсталация пищеше и разпръскваше течност. Другите обитатели на сградата също излязоха от апартаментите си в изпълнения с дим коридор.
Като видя другите хора, Сейбъл осъзна защо са им палтата — и двамата бяха голи.
— Няма нищо — Джей Ди се спря, за да я увие в едното, навлече другото и я грабна на ръце. — Вече ще сме добре, миличка. Повярвай ми. — Понесе я към аварийната стълба.