Оуен влезе във вътрешния двор на палата и закрачи бързо и уверено като човек, който познава целта и пътя към нея. Бързаше и благодареше на слугите, че са се сетили да поръсят плочите със слама, за да не се пързаля. Катранени факли в поставки високо на стената осветяваха пътя към западното крило, където бяха покоите на принцесата.
Пред широката, извита стълба, през която се влизаше в апартамента на принцесата, стоеше пост. В този късен час той беше полузаспал и се облягаше на стената. Изобщо не поглеждаше наоколо. Мечтаеше да се върне по-скоро в топлата стая на стражите, да пийне канче ейл и да поиграе на зарове с другарите си.
Оуен спря в сянката на сводестия коридор, който водеше към стълбата, и извади от джоба си шепа камъчета, които бе събрал на брега. Постът отново се прозя и премести шумно копието си върху каменния под.
Оуен хвърли камъчетата и те се затъркаляха шумно по плочите. Стар трик, който сработи безотказно.
Постът се обърна рязко и направи няколко крачки в посоката, откъдето идваше шумът. Оуен се плъзна покрай него, безшумен като горско животно. Благодарение на тъмните си дрехи той беше невидим и измина половината от стълбата, преди постът да прецени, че шумът е безобиден, и да се върне на мястото си.
Оуен внимателно вдигна резето на вратата в края на стълбището…
23
Неочакваното завръщане на принцеса Мери хвърли в тревога цялото домакинство на Бейнардс Касъл. Покоите на високата гостенка трябваше бързо да бъдат подредени и затоплени. Слуги тичаха насам-натам, носеха чисти чаршафи и завеси за леглата, кофи с разгорени въглища за камините, стомни с гореща вода за удобствата на гостенките.
Принцесата стоеше пред току-що запаления огън в салона си, устремила поглед в малкия си молитвеник, и устните й се движеха в безмълвна молитва.
Пен влезе с Филип на ръце, следвана от две камериерки, които носеха тежки табли с димящи купи.
— Тъй като нашата кошница за пикник съдържаше само книги, реших, че трябва да си поръчаме хубава вечеря — каза тя в най-добро настроение.
— Аз не съм много гладна. В този салон е много студено. — Силна тръпка разтърси крехката фигура на Мери. Тя се приближи още към камината и се наведе над купчинката въглища.
— Защо каменните въглища не горят така добре като дървата? Запалиха огъня преди час, а все още не се усеща топлина.
— В града няма достатъчно дърва, мадам. Но в Удхем Уолтър ще се топлим само с дърва. — Пен се постара да потисне отчаянието си. И трите бяха премръзнали, гладни и трепереха от страх. Оплакванията на Мери не допринасяха за подобряване на общото настроение. Освен това Пен беше загрижена единствено за Филип. Сякаш прочело мислите й, момченцето се разхленчи. Това беше добър знак. Желанието му да се изразява вероятно нарастваше, след като беше разбрал, че има кой да задоволява желанията му.
Прислужничките оставиха таблите на масата и се оттеглиха безшумно. Мери остави молитвеника си.
— Е, хайде да ядем. Кога ще се появи вашият кавалер?
— Когато сметне за необходимо, мадам — отговори Пен. Без да пусне сина си, тя взе от таблата сребърна купичка и лъжица. Филип моментално посегна към купичката и тя се засмя. — Ей сега… почакай малко… ще ти дам да ядеш.
Тя отнесе разочаровано ритащия и хленчещ Филип до пейката под прозореца, настани го на възглавниците и се отпусна до него, за да го нахрани със сладката млечна каша. Той отваряше усърдно уста и размахваше ръчички. Сълзите по бузките му скоро изсъхнаха.
Мери ги наблюдаваше замислено. Не се интересуваше особено от деца. Историята на Пен звучеше ужасно и затрогващо, но момченцето изискваше цялото й внимание и й пречеше да изпълнява задълженията си на придворна дама.
Когато вратата се отвори, Пен вдигна глава и лъжицата остана в купичката. Филип нададе жален вик и устата му остана отворена. В салона влезе Оуен Д’Арси. Без да бърза, кавалерът затвори вратата и спусна тежкото резе.
За момент остана на прага, за да добие представа за положението. Носеше изискан тъмносив жакет, подплатен с черна коприна. Цялото му същество излъчваше сила и енергия. Високата яка разкриваше тесен рюш на шията — според най-новата мода, тъмносивата риза беше украсена със сребърна дантела. Панталонът беше от черна коприна. Пен веднага си представи смъртоносната сребърносива рапира, която висеше на хълбока му.
— Взела си детето — проговори той с неразгадаем поглед. — Смяташ ли, че е разумно?
— Нямах друг избор — отговори просто Пен. Бузите й се зачервиха, обзе я желание… желание да види съзаклятническата му усмивка, танцуващите очи, осветени от вътрешна топлина… а може би и от любов. Вместо това Оуен изглеждаше дистанциран, хладен, с равнодушен поглед. — Не бих понесла да се разделя с него. Сигурна съм, че няма да ни пречи — обясни тихо тя.