— Как ще излезем оттук, без да ни забележат?
— Естествено, че не можем — гласеше резкият отговор. — Но ще използваме елемента на изненадата и утринния здрач. Повярвайте ми, те са могъщи съюзници. Оставете детайлите на мен. Можете спокойно да се оттеглите за почивка, мадам!
Мери беше живяла твърде дълго в опасност и сега не посмя да възрази — макар че властният му тон никак не й харесваше. Изправи се и даде знак на Сюзън и Матилда да я последват.
Пен затвори свързващата врата и се облегна на рамката. Спящото дете все още беше в ръцете й.
Оуен се обърна към нея. Гледката го трогна до дън душа и в същото време го изпълни с горчива завист.
— Щом спи дълбоко, можеш да го сложиш в леглото — каза той и се наведе да разрови огъня.
Пен внимателно положи момченцето си на меките възглавници и го зави с одеяло. Той се размърда и пъхна палец в устата си. Лъжеше ли се или бузките му наистина се бяха закръглили? Във всеки случай имаха повече цвят.
— Мокър е — пошепна тя. — Но ако му сменя пелената, ще се събуди.
Кавалерът се изправи и се приближи до нея.
— Къде е другото момче?
— Чарлс… нарекох го Чарлс — отговори с усмивка Пен. — Надявам се, че в момента спи спокойно в детската стая в Холборн. Исках да взема и него, но няма да се справя с две деца.
Разговорът течеше ужасно сковано, сякаш го водеха двама напълно чужди един на друг хора. От време на време Пен го поглеждаше и усещаше празнота. Празнота и безнадеждност. Очите му гледаха така кораво, така безмилостно, че тя не откриваше в тях нищо. Никакво разбиране. Нито капчица нежност.
Но аз го разочаровах, напомни си тя. Може би мъже като Оуен не прощаваха разочарованията.
Той само вдигна рамене.
— Не можеш да го изнесеш сама. За съжаление ще се наложи да го оставиш за няколко минути.
— Защо? — В сърцето й пропълзя страх. Не можеше да понесе мисълта, че трябва да остави Филип дори за минута. Загледана в спящото дете, тя си заповяда да запази спокойствие. Иначе щеше да го грабне и да избяга оттук.
Оуен забави отговора и Пен изведнъж усети, че в помещенията зад салона цареше пълна тишина. Изпълнена със страх и очакване. От двора до тях достигаше слаб шум от маршови стъпки. Чу се някаква заповед. По каменните плочи затропаха копита.
Двамата се спогледаха. Объркването и тревогата на Пен нарастваха всяка секунда. Бледото й лице издаваше безкрайна умора.
— Оуен? — пошепна с пресекващ глас тя. — Оуен, не понасям да се държиш така с мен. Не можем ли да се опитаме да изгладим отношенията си?
В следващия миг той се раздвижи и отиде при нея с решителни крачки. Спря пред нея, без да я погледне, но толкова близо, че тя усети топлината на тялото му. Заговори нарочно бавно и в погледа му нямаше топлина. Сякаш говореше на чужд човек.
— Аз съм на тридесет и пет години. Имах жена и две деца. В живота си съм правил много неща. Сражавал съм се на бойни полета и корабни палуби, хлъзгави от пролятата кръв. Измъчваха ме в един мавритански затвор, избягах от един испански.
По природа съм боец, не придворен. Професията ми е шпионажът. Никога не съм твърдял нещо друго.
— Прав си — кимна тя и затърси правилните думи. — А сега ще ми кажеш, че аз не знам нищо за теб… за миналото ти… за децата ти… Че тези неща не ме засягат. Че трябва да те приема и да ти вярвам — без да задавам въпроси.
— А ти не можеш — изрече горчиво той. Пен вдигна ръка, но не посмя да го докосне.
— Може би мога — пошепна тя. — Вероятно мога… не знам. Вятърът се втурна в комина и пламъците запращяха по-силно. Стъклата зазвъняха. Времето се променяше.
Оуен отстъпи назад. Очите му, черни като шлифован обсидиан, я пронизваха, сякаш искаха да стигнат до душата й.
Пен седеше и чакаше. Чакаше той да каже нещо за себе си, да й предложи нещо, но той мълчеше и тишината я задушаваше.
— Как ще излезем, без да ни попречат? — попита тя и гласът й трепна. — Какво ще стане с Филип? Защо не бива да го нося?
— Сега ще ти обясня — отговори той, отново спокоен и хладен. — Ти ще играеш важна роля. Виждам възможност да използваме присъствието на детето в наша изгода.
След половин час двамата минаха безшумно през тъмните стаи. Сюзън и Матилда спяха напълно облечени в едно легло. Завесите на леглото, в което беше принцесата, бяха плътно затворени. Не се чуваше никакъв звук.
Пен отиде на пръсти до масичката и взе кръгла кутийка. Предаде я на Оуен, който я пъхна в джоба на жакета си. В празната стая за пажовете Оуен отвори вратата и огледа тесния коридор. Както се надяваха, той беше пуст. Пемброк нямаше основания да предполага, че гостенката му ще се опита да избяга посред нощ по задната стълба. Навсякъде в палата бяха поставени стражи.