Оуен излезе безшумно и изчезна в мрака. Пен заключи след него и спусна резето. После изтича обратно в салона, където Филип продължаваше да спи дълбоко. Мъчеха я лоши предчувствия, граничещи с ужас. Мъчеше я изтощение. Съзнанието за края на любовта между нея и Оуен я подлудяваше. Как да понесе всичко това? Не, трябваше да стисне зъби и да издържи. Принуди се да хапне малко и се отпусна тежко на ниската пейка пред огъня.
24
— Пен?
Младата жена скочи уплашено. Кога ли беше задрямала?
— Мадам? Будна ли сте вече?
Мери стоеше на вратата напълно облечена, но без боне. Косата й падаше на меки вълни по раменете и я правеше да изглежда по-млада от тридесет и шестгодишна.
— Не съм спала — заяви принцесата. — Къде е кавалерът?
— Подготвя заминаването ни.
Мери дойде до огъня.
— И как смята да ни изведе оттук?
— С тромпети и фанфари, мадам. — Пен се наведе и нахвърля въглища в догарящия огън. — Но трябваше да вземем печата ви. — Тя погледна принцесата с известна несигурност, но лицето на Мери си остана безизразно. Затова продължи спокойно: — С помощта на печата ви кавалерът издаде заповед на разсъмване пред палата да чака карета. Никой не може да ви попречи да излезете оттук, след като снощи им отказахте достъп до покоите си, Нортъмбърленд и Съфолк напуснаха Бейнардс Касъл. Вероятно ще се върнат на разсъмване, затова трябва да ги изпреварим.
— Разбирам. — Мери седна на пейката, от която бе станала Пен.
— Кавалерът е на мнение, че ако пътуваме по светло през Лондон, нищо не може да застраши сигурността ви. Ще излезем оттук под претекст, че отиваме на ранната литургия в катедралата „Сейнт Пол“. Френският посланик се е погрижил пред портите да се събере голяма тълпа. Щом ви видят, хората ще започнат да викат и да ликуват и ще ви придружат по пътя до църквата. Нали разбирате, никой не би посмял да ви арестува пред очите на толкова много хора!
Мери опря брадичка на ръцете си и се загледа в огъня, който отново не даваше достатъчно топлина.
— Планът е прост и логичен — отбеляза след малко тя. — Но нима трябва да помоля за убежище в „Сейнт Пол“? Щом излезем от Лондон, дукът може да ни настигне със заповед за арест.
— Не, мадам. Ще влезем в църквата, но вие ще се измъкнете през една странична врата и ще напуснете града. Аз ще остана в църквата вместо вас. Кавалерът ви е намерил придружители. За да ви осигурим достатъчно преднина, аз ще остана дълго в църквата, вглъбена в молитви. Ще стигнете в Удхем Уолтър на свечеряване. Там ще бъдете под защитата на императорската флота.
— А какво ще стане с вас, Пен?
Младата жена извърна лице настрана.
— Аз ще отнеса детето си в Холборн и ще се поставя под защитата на семейството си. — Тя замълча за миг. Трябваше да подбере следващите си думи изключително грижливо, защото знаеше, че Мери държи много на достойнството си като принцеса. — Като допълнителна предпазна мярка аз ще заема вашето място още при напускането на двореца. Вие ще се преоблечете като камериерка и ще носите Филип, за да изглеждате по-убедителна. Сюзън и Матилда ще ни придружат, за да изглежда, че аз съм останала тук.
Тя хвърли бърз поглед към Мери и откри очаквания израз на лицето й.
— Всички знаят, че често водите на литургия членове на домакинството си — побърза да обясни тя. — Никой няма да обърне внимание на слугинята, която носи детето си.
Мери я погледна втренчено.
— Искате да се преоблека като камериерка?
— Престилката на камериерката ще ви отведе до трона, мадам — отговори тихо Пен. — Никой няма да тръгне да преследва жена от персонала.
Нейно височество замълча и отново се обърна към огъня. Ако предрешаването щеше да й спаси живота и да я отърве от Нортъмбърленд, пътят й към трона щеше да бъде отворен. Припомняйки си някои събития от младостта, тя изрече с въздишка:
— Преживявала съм и по-ужасни унижения. Вероятно трябва да съм щастлива, че френските интереси се покриват с моите. — Тя сви рамене и се наведе към огъня. Пръстените по ръцете й засвяткаха. — Научила съм се да използвам всяка възможност, която ми се предлага.
Пен сведе глава в знак на съгласие и отиде до прозореца, за да погледне какво става в двора. Факлоносците правеха поредната обиколка. Навсякъде беше тихо и спокойно. Вятърът бе утихнал. Прехвърчаха снежинки.
След като се раздели с Пен, Оуен зави по тесния коридор за слугите. Не му се вярваше, че са подсилили охраната на главния вход към покоите на принцесата. Никой не вярваше, че тя ще се опита да избяга. Мери и трите й придворни дами нямаха начин да се измъкнат от добре охранявания палат без чужда помощ.