Не беше прекарал достатъчно време в Бейнардс Касъл, за да познава всичките му тайни ходове, но междувременно познаваше стълбите за персонала и много бързо стигна до кухненския двор. Зад него бяха оборите.
Намери един полузаспал оборски ратай, който беше на служба и трябваше да събуди другарите си, ако господарят решеше да излезе с кон или карета късно вечерта — което се случваше често.
Оуен даде нарежданията си. Показа печата на принцесата и заповяда кратко и ясно какво да се направи, без да търпи възражения. Обърканият ратай се поклони почтително и отиде да повика останалите.
Принцесата е решила да отиде с дамите си на утринната литургия в „Сейнт Пол“. Каретата да я чака на разсъмване в средния двор, готова за потегляне. Ратаят не си помисли нищо лошо. Такова излизане беше част от навиците на набожната лейди.
Оуен напусна Бейнардс Касъл през малката, рядко използвана странична портичка, през която беше влязъл. Постът продължаваше да лежи под храста. На слепоочието му се виждаше червен оток. Когато Оуен се наведе над него и попипа пулса му, той простена. Д’Арси погледна колебливо към небето, където вечерницата бързо избледняваше. Не биваше да оставя нещастника да лежи още на ледената земя. Хвана го под мишницата и го завлече до портиерската къщичка. Там беше по-топло и покривът спираше снега. Остави го там и го облегна на една стена. Имаше да свърши още много работа. Първо трябваше да се убеди дали хората на посланика са успели да съберат достатъчно голямо човешко множество от верни и шумни привърженици, което да придружи принцеса Мери до църквата.
— Време е да тръгваме, мадам. — Пен, която следеше избледняването на вечерницата, обърна гръб на прозореца.
Мери стоеше насред стаята в скромно облекло на камериерка: рокля и палто от серж, принадлежали някога на Луси и останали в Бейнардс Касъл, когато се преместиха в Гринуич. Мери беше по-дребна от Луси и изглеждаше доста зле в безформената одежда с висящи поли и ръкави. Никой нямаше да познае принцесата във фигурата на тази жалка камериерка. Матилда и Сюзън стояха до нея бледи, но овладени.
— Сигурна ли сте, че няма да ни спрат?
— Не — отговори откровено Пен и вдигна сънения Филип от пейката под прозореца. — Но според мен това е най-добрият шанс, който ни се предлага.
— Много добре. Хайде, тръгвайте пред мен. — Мери се усмихна иронично и посочи вратата.
Пен сложи в ръцете й Филип и изпита усещането, че дава кръв от сърцето си. Проследи критично и със страх как принцесата непохватно притисна момченцето до гърдите си и въздъхна.
— По-добре да го увия, мадам. — Загърна малкия в одеялото и скри главичката му. — Дръжте го спокойно, за да не се уплаши.
— Мисля, че все ще мога да се справя с едно малко дете — отвърна подигравателно Мери. — Ще го занеса само до колата и веднага ще ви го върна.
Пен направи реверанс. Сюзън вдигна тежкото резе на вратата и завъртя ключа. Грижливо забулената Пен излезе първа, следвана от другите жени.
Сърцето на Пен биеше ускорено, но увереността й не беше разклатена. Колата щеше да ги чака, портите щяха да се отворят пред дъщерята на Хенри VIII, пътят им щеше да бъде свободен. Оуен се бе погрижил за всичко!
Постът в подножието на стълбата се почеса по главата, когато малката група мина покрай него. Не бе получил заповед да спира хората, които излизат от покоите на принцесата. Задачата му беше да проверява влизащите. По негово мнение принцесата беше високопоставена гостенка на граф Пемброк и заслужаваше най-голямо уважение.
— Принцеса Мери отива на утринната литургия в „Сейнт Пол“ — съобщи му една от придружаващите дами.
Принцесата кимна изпод плътното си було.
— Много добре, мадам — отговори постът с дълбок поклон. Скромно облечената камериерка с детето не бе удостоена с вниманието му. Сигурно принцесата бе решила, че жената има нужда от духовна подкрепа.
Докато принцесата и дамите й вървяха по дългата галерия, постът стоеше на мястото си и се чешеше по главата. Щом се скриха от погледа му обаче, напусна поста си и отиде в стаята на стражите, където сержантът дремеше пред огъня.
— Какво правиш тук? — изфуча началникът му. — Трябва да стоиш на пост до осем.
— Ами то… принцесата и дамите й отидоха на църква и аз реших да дойда тук да се постопля. — Постът протегна ръце към мангала с разгорени въглища.
— На църква ли? — Сержантът изведнъж се събуди. Отвореният му мундир разкриваше издуто шкембе. — Не знам нищо за това.
Постът вдигна рамене.
— Сигурно са забравили да ви кажат. Или е решила внезапно.