Майлс се оригна шумно. За съжаление бе забравил нарежданията на майка си, но не искаше да си признае.
— Не намерих сгоден случай да заговоря за това. — Той кимна мъдро. — Не би било редно да попитам направо, нали?
Лейди Брайънстън въздъхна.
— О, Майлс, разбира се, че е редно. Цял свят се интересува от здравето на краля, затова щеше да прозвучи съвсем непринудено. Ако не говориш с дука, ако не се опиташ да спечелиш доверието му, как би могъл да му предложиш ново лечение? Понякога си мисля… — тя млъкна рязко. Синът й или не слушаше, или не беше в състояние да възприеме нещо от чутото.
— Добре, ще поговорим пак, когато си с ясна глава — заяви остро тя. — Отивам да си легна. Желая ви лека нощ. — Кимна кратко и се запъти към стълбата.
— Олеле, май я ядосах — промърмори Майлс в чашата си. Вдигна зачервените си очи и погледна въпросително жена си, която отново бе насочила вниманието си към него. — Какво ще кажеш, Джоан?
— Възможно е — въздъхна угрижено тя. — Ама че глупаво… О, Майлс, как не се сети да заговориш за здравето на краля!
— Вярно, постъпих глупаво, но през цялото време си мислех за картите и не бях в състояние да мисля за нищо друго. — Майлс изпи на един дъх поднесената от лакея чаша. — Хайде да си лягаме, скъпа!
Той я удостои с усмивка, по-точно с похотливо хилене, но Джоан знаеше от опит, че това не означаваше нищо. Духът му искаше да се люби с нея, но плътта му беше твърде слаба, за да я ощастливи. Тя често си мислеше, че безплодието й се дължи на немощта на съпруга й да се прояви като мъж в леглото, но не смееше да каже никому. Всички твърдяха, че това е невъзможно. Когато едно семейство оставаше без деца, причината беше у жената. Нейната утроба отхвърляше семето на съпруга и не даваше плод. Естествено, тя знаеше, че свекърва й търси вината у нея. Вдовстващата контеса беше вманиачена на тема продължаване на рода, както Пен беше вманиачена на тема мъртвото си дете.
Стенейки вътрешно, лейди Джоан последва пияния си съпруг в спалнята.
Таверната, прясно боядисана постройка с нисък сламен покрив, от който се издигаше дим, се намираше отстрани на стълбата Хорзфери и беше заобиколена от градина. Прозорците й бяха тъмни.
— Всички са си легнали — установи Пен, когато Оуен отвори портичката на градината. Ръката му все още стискаше лакътя й. — По-добре да взема лодка от водната стълба.
— Глупости — възрази спокойно мъжът. — Мистрес Райдър ще се радва да ни обслужи.
— Не вярвам, че ще се зарадва да я събудим — отговори сърдито Пен и отказа да върви напред.
— Аз пък ви уверявам, че ще се зарадва — отвърна все така спокойно Оуен. — Седрик, мини отзад и провери дали има някой в кухнята!
Седрик хукна да изпълни нареждането, а Оуен нагласи качулката на главата на Пен и я загърна грижливо. Облаците се бяха разпръснали, студената нощ беше ясна и светла. Луната осветяваше лабиринта от улички зад тях с мътната си светлина.
Вратата на кръчмата се отвори и на прага застана жена с вдигнат фенер.
— Заповядайте, сър. Седрик каза, че водите ранена дама, за която трябва да се погрижим.
— Да, мистрес Райдър. — Оуен бутна Пен пред себе си. — За съжаление имахме среща с банда просяци. Лейди Брайънстън бе порязана от остър предмет и трябва веднага да почистим раната.
Пен влезе в тесния коридор и отговори на любопитния поглед на закръглената жена, увита в дебел шал.
— Много съжалявам, че ви измъкнахме от леглото, мистрес — извини се бързо тя.
— О, няма нищо, мадам. Свикнала съм кавалер Д’Арси да влиза и излиза по всяко време на деня и нощта. Минете оттук, моля! — Тя тръгна бързо напред, вдигнала високо фенера, за да осветява коридора.
Влязоха в голяма квадратна кухня. В огнището гореше буен огън, над който вреше котел с вода. Три жълти ловни кучета, налягали до вратата, вдигнаха глави, изправиха се и поздравиха Оуен като стар познат. Той ги погали и им позволи да оближат ръцете му, след което кучетата отново налягаха по местата си и отпуснаха глави върху лапите.
Седрик се въртеше бавно пред огъня, за да се стопли от всички страни, и изглеждаше много доволен. В нощ като тази топлата кухня беше за предпочитане пред дългото чакане на водната стълба.
— Докато се стоплите, аз ще подредя набързо спалнята на кавалера — каза мистрес Райдър. — Всичко е готово, трябва само да запаля огъня. Днес не ви очаквахме, сър.
— Недейте! — Пен спря с движение на ръката кръчмарката, която се бе запътила към стълбата. — Не ни трябва отделна стая. Ще свършим работата тук, колкото е възможно по-бързо.
— Според мен ще трае доста дълго — възрази с усмивка Оуен. — Ще се почувствате по-добре горе пред камината. Аз ще почистя раната, а мистрес Райдър ще приготви греяно вино.