Това беше изпитание. Тя го разбра веднага. Изпитание, а вероятно и вторият шанс, на която се беше надявала.
Ала разумът й веднага се противопостави. Беше ясно, че с тази постъпка той я моли — по-точно изисква неограниченото й доверие. Но тя беше самостоятелна жена със свободна воля и не беше готова да се откаже от правата си!
Пен впи поглед в тъмните очи и откри в дълбините им молба, отчаян страх и надежда, които гордостта не му позволяваше да изрази с думи. Той бе поставил изискването си ясно и точно. Тя трябваше да отиде с него при тези условия или да се откаже. Но къде? С каква цел?
— Детето ми… какво ще стане с Филип? — попита тихо тя.
— Идва с нас.
— А родителите ми?
— Ще им изпратиш обяснение по Седрик.
— Но аз нямам обяснение.
— Ще кажеш, че си с мен. Това е достатъчно.
В параклиса се възцари тишина. Пен чу смътно как свещеникът и богомолците запяха. Оуен бе поискал тя да не се колебае, но не настояваше. Сигурно го беше страх, че ще го отблъсне.
Тя също се страхуваше, че ще го отблъсне.
Пен се изправи гъвкаво и намести Филип на хълбока си.
— Оттук ли ще излезем? — попита спокойно тя и посочи стенния килим.
Оуен кимна и отвори вратата. Не можеше да разбере дали тя е дала съгласието си или не. Сърцето му биеше безумно, ръцете му бяха влажни.
Пен влезе в тесния коридор. Двамата прекосиха криптата бързо и безшумно и излязоха в студеното утро. Часовникът удари половин час и Седрик се появи в края на уличката, водейки два коня за юздите.
Като ги видя, момчето скочи от седлото, свали шапка и се поклони почтително пред лейди Пен. Погледът му падна върху детето в ръцете й и той кимна едва забележимо. Най-после имаше обяснение за необичайното съдържание на кошниците.
Оуен Д’Арси не знаеше дали Пен се е съгласила или не, но взе инициативата с надеждата да погребе несигурността й под своята решителност.
— Седрик, ти тръгваш веднага към резиденцията на Кендъл в Холборн — нареди кратко той. — Ще помолиш да те приеме самият той или лейди Кендъл — никой друг! Обясни им, че лейди Пен и синът й се намират под моя закрила. Нека не се притесняват за тях. Увери ги, че един ден ще им ги върна живи и здрави.
— Не — възрази спокойно Пен. Тази новина щеше да стресне родителите й, да ги уплаши и да им причини мъка. Мисълта за болката и безпомощността, която изпитваха след пристигането на Пипа и Чарлс и след вестта за спасяването на внука им, беше непоносима. Обичта и привързаността към семейството изискваше от нея да отиде незабавно при тях.
Но не можеше да го направи. Не и ако следваше сърцето си.
Те щяха да я разберат, макар и след време…
Тя хвърли бърз поглед към Оуен и видя, че устата му се е разкривила от болка и разочарование. Естествено беше да изтълкува острото й „Не“ като окончателен отказ.
Пен се обърна към момчето и заговори настойчиво:
— Седрик, кажи на родителите ми, че кавалерът и аз трябва да уредим някои неща, които засягат сина ми. Кажи им, че бих дала всичко, за да отида при тях, но не мога. Обясни, че ще отида да ги видя веднага щом стане възможно. Нека да знаят, че съм напълно съгласна с онова, което става.
Тя помилва момчето и го погледна дълбоко в очите.
— Това е много важно, Седрик, разбираш ли? Кажи им, че го правя по своя воля и че не бива да се тревожат за мен.
Седрик я погледна учудено. Естествено, че щеше да предаде посланието й дума по дума. Не беше нужно да му говори така настойчиво.
— Да, мадам. Разбирам.
Пен се запита какво ли е разказал Робин за кавалера и отново изпита несигурност. Дали им бе разказал историята, която смяташе за истинска, или беше проявил достатъчно разум да си замълчи до нейното завръщане. Естествено беше родителите й да чуят историята от нейната уста.
— Къде и кога ще се срещна с вас, сър? — попита Седрик.
Оуен изобщо не чу въпроса на момчето. Думите на Пен го зарадваха, но и му дадоха да разбере колко трудно й беше да вземе решение. Той не беше единственият скъп човек в живота й. Това прозрение му причини болка и унижение — но през кратката им връзка Пен често го беше сблъсквала с трудната реалност.
Изведнъж си спомни, че самият той не може да се похвали с добър семеен живот. Не познаваше здравата връзка между детето и родителите. Баща му живееше свой живот и си остана чужд и далечен. Майка му го обичаше много, но, следвайки традицията, го отделиха от нея твърде рано и го изпратиха в дома на чужд благородник. А после, когато се ожени и му се родиха деца…
Той чу, че Седрик повтори въпроса си, и с мъка събра мислите си.
— Седрик, този път ще пътувам сам. Ти ще отидеш в дома на посланика и ще му съобщиш, че смятам да прекарам известно време в кулата на фара. Той знае за какво става дума. Докато ме няма, ще служиш на посланика… Пен, дай ми Филип, докато Седрик ти помогне да възседнеш коня.