Гуинивиър знаеше какво трябва да направят и не се побоя да го изрече:
— В отсъствие на Пен трябва първо да се разправим с Брайънстънови. Искам главата на онази жена — и на сина й!
— Пен и Робин вече са сложили началото — съобщи Пипа и им разказа за плана на Пен. — Ние смятаме, че дукът е захапал.
Хю се изсмя мрачно.
— Страхотен план! И колко е изпипан! Не смятах, че Пен е способна на такова нещо.
— Сигурно защото има връзка с шпионин — промърмори сърдито Гуинивиър и съпругът й избухна в смях.
— Мисля, че трябва да се примириш с това, любов моя. Нашата задача е да освободим света от Майлс Брайънстън и да отстраним всички препятствия по пътя на малкия Филип към титлата граф Брайънстън. Изборът на средствата е твоя работа. Имаш пълна свобода.
— Точно така — кимна решително Гуинивиър. — Но първо ще ида в детската стая да видя как Елен се оправя с малкия Чарлс. Искам, докато Пен се върне, да се е закръглил като топчица и да говори. — Тя се отдалечи с обичайната си грациозна походка.
Лорд Хю я проследи с поглед. Грижата за детето щеше да намали чувството й за вина. Освен това беше добре, че Пен ще прекара известно време сама с Филип. Двамата трябваше да свикнат един с друг, да се почувстват като майка и син. Макар и с три години закъснение.
Същата вечер залязващото слънце подсказа на Пен, че яздеха на запад. Минаваха просторни поля, прекосяваха неизбродни гори по тесни пътища и пътеки.
Времето се подобряваше. Зимното небе беше сияйно синьо, слънчевите лъчи не топлеха и за щастие не бяха достатъчно силни да размразят замръзналите пътища и пътеки, затова конете напредваха бързо. Макар че яздеха по цял ден, Оуен не я подканяше да бърза и по няколко пъти правеше почивка, за да нахранят и напоят животните.
Рядко минаваха покрай странноприемници, разстоянията от едната до другата бяха много големи. Първата вечер спряха в малък хан край пътя, където им предложиха подслон под покрива. След бърз поглед към пълните с дървеници сламеници Пен заяви, че ще спи на пода. Оуен не възрази. Остави я сама в жалката таванска стаичка и скоро се върна с цял наръч суха папрат.
— Може малко да боде, но поне няма дървеници — обясни кратко той. Пен беше много учудена от сръчността и съобразителността му. Оуен клекна пред огъня, който тя беше разпалила сама в зиданата камина, и скоро направи истинско гнездо от папрати. Бе донесъл в стаята кошниците от седлата на конете и сега покри папратите с одеяла. Извади даже бутилка вино.
— Аз ще се погрижа за вечерята и ще донеса вода.
Пен сложи Филип на папратовото легло, за да смени пелените му. Той смучеше палеца си и зяпаше към тавана, погледът му следеше трепкащото сияние на пламъците по покривните греди. Тя го погъделичка по коремчето, момчето се засмя и вдигна колене.
Пен се наведе над него, целуна го и той заби юмручета в лицето й, издавайки весели звуци.
— Знаеш ли, че аз съм твоята майка? — пошепна тя. — Да, мисля, че вече знаеш.
Като чу стъпките на Оуен по тясната дървена стълба, тя го посрещна със смутена усмивка, сякаш я беше заварил да прави глупости.
— Говорех му — призна тихо тя. — Толкова ми се иска да чуя поне една думичка… Но сега поне се смее.
— Момченцето има да наваксва много — отговори Оуен и й показа дървен леген и голяма кофа. — В кофата има гореща вода. Не е много, но можеш да почистиш и себе си, и детето.
— Ще оставя малко и за теб.
Той поклати глава.
— Не е нужно. Ще се измия със студена вода. Отивам да се погрижа за яденето.
— Намери мляко, ако можеш! — извика подире му Пен.
Тя отвори една от кошниците и намери куп хубави неща за Филип: фланелени кърпи, ленени пелени, две малки одеялца, нови ризки и ленени жакетчета. Откъде беше намерил тези неща? Кога бе решил да я вземе със себе си?
Тя намокри една кърпа и бързо избърса лицето и крачетата на Филип, за да не замръзне. Най-голямата й грижа беше слабостта му. Докато го миеше, той хленчеше недоволно, но щом го подсуши и облече, отново се засмя и погледна очаквателно към кошницата, от която през деня вадеха хляб, сирене и ябълки.
— Сега ще пиеш мляко — каза Пен, сложи го да стъпи на крачетата си и го остави да изследва новата обстановка. Макар че още не говори, той е живо и любознателно дете, каза си тя, намокри отново кърпата и избърса лицето, шията и ръцете си.
Оуен се върна с канче мляко, парче хляб и купа със зеленчуци и месо.
— Стаята не е особено хубава, но яденето изглежда добро — рече утешително той и остави нещата на пода. После намери в кошниците две лъжици и нож. Пен го гледаше с нямо учудване. Този човек не забравяше нищо.