— Не. Детето е от починалия ми съпруг. Но Оуен ми помогна да го намеря и аз съм му безкрайно благодарна и задължена.
Естер Д’Арси й кимна дружелюбно. Усмивката й стана по-широка и показа на Пен, че някога е била хубава жена. Някога, преди в живота й да влязат грижите и болката…
— Мисля, че вече сте му се отплатили — каза тя, наля си вино и се настани на пейката срещу Пен. — Направихте го, като го доведохте вкъщи! — Тя се загледа замислено в излъсканите дъбови дъски в краката си, но след малко вдигна глава и започна да разказва:
— Оуен се ожени преди около десет години по желание на баща си, който произхождаше от семейство Дьо Гиз и във вените му течеше кралска кръв. Женитбата беше в изгода и на двете семейства. Можете спокойно да оставите детето на пода, тук няма каква беля да направи — предложи тя, когато Филип се размърда в скута на майка си.
Пен го пусна и малкият започна да обикаля стаята.
— Естел беше много красива, доста суетна и не особено умна — продължи възрастната дама. — Не знаеше нищо за тайната дейност на Оуен в служба на Франция. — Тя погледна остро Пен и младата жена и кимна уверено, за да я успокои, че тя е наясно.
— Оуен е човек с чувство за дълг и отсъстваше често. Но прекарваше и достатъчно дълго време вкъщи, за да създаде две деца — добави тя сухо. — Няма да ви отегчавам с подробности. Естел обичаше да флиртува… може би е правила и повече от това. Не знам и не искам да знам. Тя не знаеше нищо за живота на Оуен. Той отказваше да я предупреди и не помисли да й осигури някаква защита. Не предвиди опасността, в която я тласкаше суетата й, затова не можа да я защити.
Пен не каза нищо. Естел изрече тази критика към поведението на сина си равнодушно, но през цялото време следеше напрегнато реакцията на гостенката си. Пен не допусна да се забележи вълнението й. Седеше с изправен гръб, стискаше чашата в две ръце и следеше внимателно всяка стъпка на Филип.
— Оуен имаше… и сигурно още има… противници. Не лични, а поради естеството на работата си.
Пен кимна.
— Един ден се сдоби с информация за член на испанския двор, която можеше да доведе до арестуването и екзекутирането му. За да му попречат да предаде информацията, онзи мъж и поддръжниците му заложиха капан на Естел. Представиха й един придворен, който я обсипа със знаци на внимание и тя го удостои с пълното си доверие. Естел беше… малко лекомислена — обясни Естер и отпи глътка вино. След малко продължи разказа си: — Примамиха я на тайно място и я отвлякоха заедно с децата. От няколко седмици при нея работеше нова бавачка, горещо препоръчана от обожателя й… Още вино?
— Не, благодаря.
— И така… жената и децата на Оуен станаха заложници. Съобщиха му, че ако не скрие информацията, с която разполага, ако не се съгласи да стане двоен агент и да защитава интересите на испанците, ще убият заложниците. Това не беше празна заплаха.
— Сигурно — кимна Пен и вдигна ръка да спре Филип, който се протягаше към кошничката, за да си вземе още една ябълка.
— Оуен успя да спаси жената и децата си благодарение на верните си приятели, много, от които бяха готови да дадат живота си за него.
Това също звучеше достоверно. Пен следеше със затаен дъх разказа на Естер и зачеркваше от паметта си онези елементи от версията на Робин, които бяха фалшифицирани от информатора му.
Тогава Естер въздъхна тежко.
— След като скри семейството си на сигурно място, Оуен реши, че трябва да се раздели с тях, за да не ги застраши още веднъж със своята работа. Хората трябваше да видят, че Естел не означава нищо за него, за да разберат противниците му, че няма смисъл да я вземат за заложник. Той се раздели с жена си, лиши децата си от всичките им права и се посвети изцяло на дейността в служба на страната си.
Пен потрепери от ужас и започна да разтрива слепоочията си. Каква страшна история… Наистина ли един мъж беше в състояние да се откаже от всички емоционални връзки, да се раздели с децата си…
— Оуен виждаше за себе си само две възможности — продължи Естер, която не я изпускаше от очи. — Да се откаже от делото на живота си — или да се откаже от семейството си. Синът ми плати скъпо и прескъпо за грешката, която допусна, като не предупреди Естел за дейността си и не следеше къде ходи тя и с кого се среща. Въпреки всичко той обичаше децата си с цялата пламенност на сърцето си и продължава да ги обича. Мисля, че никога няма да си прости. От друга страна обаче смята, че решението му да избере родината пред семейството е било правилно.
— За него — уточни Пен. — Правилно за него!
— Така е. Може би за другите е било погрешно — кимна Естер. — Да, разбирам ви.