Майлс Брайънстън излезе от бордея и нахлузи кожените си ръкавици, обшити със скъпоценни камъни. Детето беше изчезнало. Старата твърдеше, че било умряло от треска, но гузният й поглед и покорният тон бяха събудили подозрението му. Естествено, щеше да каже на майка си, че хлапето е умряло, за да я успокои.
Очите му заблестяха. Защо пък да не й каже, че е изпълнил заповедта й… че е хвърлил детето в реката? Така щеше да завоюва уважението й. Никой не биваше да знае, че детето е изчезнало.
Той слезе до водната стълба и повика лодка.
— В Уестминстър! — Уви се в наметката си и се настани на пейката. Много добър план. Майка му щеше да се успокои и да го похвали. Животът отново щеше да стане хубав.
Влезе в къщата на семейство Брайънстън, подсвирквайки си весело. В залата го посрещна Джоан. Както често се случваше в последно време, съпругата му кършеше ръце и изражението й беше угрижено.
— Ах, Майлс! — извика тя и се разплака.
Доброто му настроение отлетя в миг.
— Какво има, жено? Защо ревеш? Млякото ще се вкисне от сълзите ти!
Джоан въздъхна дълбоко и изтри сълзите си.
— Лейди Брайънстън… майка ти… — изхълца тихо и обясни — Цяла сутрин се държа с мен студено и без капчица обич. Доли беше малко несръчна, съвсем мъничко, а лейди Брайънстън я изгони навън, в кухненския двор, забрани й да влиза в къщата. А сега е толкова болна… — Тя въздъхна тежко и по бузите й отново потекоха сълзи. — О, Майлс, почти съм уверена, че са я отровили!
Майлс направи гримаса. Доли беше кученцето на Джоан. Според него абсолютно безполезно животинче с нещастния навик да проявява онова, което жена му наричаше „несръчност“.
— Сигурно е погълнала отрова за плъхове, докато е душила по двора — обясни безсърдечно той. — Къде е мама?
— Горе, в библиотеката. — Джоан се отдалечи хълцайки.
Майлс изкачи стълбите и влезе в библиотеката. Лейди Брайънстън неохотно вдигна глава от сметководната книга. Счетоводството я правеше нетърпелива. Сметките й никога не излизаха. Днес не беше по-различно от друг път.
— Е? — попита студено тя.
— Справих се — заяви Майлс и се облегна самодоволно на вратата. — Махнах го.
— О! — Лейди Брайънстън се облегна назад и огледа сина си с израз, който беше много близо до одобрение. — Браво на теб. Най-сетне край на грижите ни. — Тя се наведе отново над сметководната книга и продължи раздразнено: — Иска ми се да вразумиш малко жена си. Подсмърчането й направо ме влудява.
Майлс отвори уста да каже нещо, но в този миг на входната врата се чу силно чукане.
— Какво е това, по дяволите? — Той излезе в коридора и погледна надолу. Отново прозвуча силно чукане.
— Някой иска да влезе — каза майка му и стана. — Не е нужно да си гений, за да го разбереш. — Мина покрай него и се понесе с развени поли по стълбата.
От залата се чуха гръмки гласове. Непознати хора, вероятно от простолюдието. Гласът на Джоан отговори пронизително и уплашено.
— Всемогъщи боже! — пошепна Майлс, като видя, че в залата влизаше отряд войници, въоръжени с пики и мечове. Едва стъпил на последното стъпало, бе обкръжен от въоръжени мъже.
— Лорд Брайънстън, имам заповед да арестувам вас и майка ви. Обвинени сте в магьосничество и държавна измяна — изрече тежко мъж със сребърна верига и служебен жезъл.
Майлс пребледня като смъртник.
— Какво… какво означава това? Защо магьосничество? Каква измяна…
Лейди Брайънстън, също обкръжена от войници, изсъска злобно:
— Какви са тези глупости? Сигурно е станала грешка.
— Имам заповед да ви арестувам, мадам, защото сте вкарали в кралските покои вещица, която си е признала, че е отровителка. Обвинени сте, че сте искали да причините смъртта на краля чрез отрова.
Лейд Брайънстън се олюля и вдигна ръка към гърлото си.
— Какви са доказателствата? На какво се опира обвинението?
— Мистрес Гудлоу, която вие въведохте при краля, се призна за виновна. Призна, че по ваше нареждане е предизвикала преждевременни родилни болки у снаха ви и че често е правила отровни напитки и е прибягвала до магьосничество. Винаги по ваше нареждане, мадам.
— Признание… — Мина доста време, докато лейди Брайънстън проумя пълното значение на тази дума. Погледът й се впи в безизразното лице на пълномощника, обходи лицата на въоръжените мъже, които я заобикаляха.