— Ще ви отведем в Тауър, където ще бъдете разпитани — обяви пълномощникът. — Вие, синът ви и съпругата му!
Джоан изпищя и падна в безсъзнание на пода. Лицето на Майлс позеленя, а лейди Брайънстън гледаше като теле в кланица, неспособна да проумее страшния обрат на съдбата.
Тауър… ще я разпитват… мъчения!
Забраниха им да говорят и ги натовариха на лодката, която ги откара в Тауър. Минаха под решетката на предателите и бяха отведени в подземния затвор.
26
Пен хвана Филип за ръка и го изведе навън в ясната юнска вечер, за да разбере какво беше научил днес. Той й сочеше нещата, които виждаше, назоваваше ги и постоянно повтаряше:
— Виж, мамо, виж!
Луси и Андрю имаха решително участие в бързия му напредък, по-голямо дори от това на майка му. Филип разбираше поученията им много по-добре, отколкото тези на възрастните.
Оуен се появи с майка си от зеленчуковата градина зад къщата, понесъл кошница с моркови. Отдавна беше заменил богато избродираното кадифе и коприна, които обличаше в Лондон, с просто провинциално облекло: днес носеше вълнен панталон, риза и елек от ръчно тъкан лен.
Въпреки това той никога не се разделяше с рапирата и камата си, дори когато събираше моркови за вечеря. Не минаваше ден, без да се упражнява във фехтовка — атакуваше старата парцалена мишена на турнирната площадка зад къщата и стреляше с арбалет от различни позиции. Децата му бяха възхитени от заниманията на баща си. Андрю тичаше след него и му подражаваше във всичко. Оуен търпеливо го учеше да върти малкия си дървен меч. Само Пен и Естер знаеха, че зад тази концентрирана тренировка не се крие игра.
Пен изчака двамата да стигнат до нея. През последните седмици усещаше нарастващото нетърпение на Оуен и подозираше, че тихият период на лекуване, обновяване и взаимно опознаване клони към края си. Самата тя очакваше с радост и нетърпение връщането при семейството си.
Пен бръкна в джоба на престилката си и извади писмото, което току-що бе получила. Писмото беше от майка й. И тя, и семейството й използваха френския посланик като посредник, за да си пишат. През петте месеца, откакто Пен и Оуен бяха напуснали Лондон, се получиха съвсем малко писма. Според Оуен все още беше опасно да разкрива пред чужди хора къде живее майка му. Но и малкото писма, което се размениха, изразяваха без много думи дълбоките чувства и разбирането, които съществуваха между Пен и семейството й.
Оуен и Естер спряха пред нея. Оуен я целуна по устата, когато тя вдигна лице срещу следобедното слънце. Естер се засмя и се наведе да поговори с Филип. Момченцето й кимна сериозно и пъхна ръчичката си в нейната, когато тя му предложи да наберат малко ягоди за вечерята.
— Майка ти винаги знае кога искаме да останем сами — каза Пен и засенчи очите си с ръка, за да погледне след двамата. Тесният златен пръстен на безименния й пръст блесна под слънчевите лъчи.
— Видях коня на куриера — каза Оуен. — Има ли новини? — Той посочи писмото в ръката й.
— Преди две седмици Майлс и майка му били изпратени на заточение — съобщи тя.
— Истинско спасение. — Оуен въздъхна облекчено.
— Да. Срещу Джоан нямало доказателства, въпреки това я заточили в имотите на семейството й в Линколншайър. Графството е свободно.
— Значи е време да се върнем в Лондон и да го поискаме за сина ти.
— И аз си помислих същото… но не виждам как ще го постигнем. В момента Нортъмбърленд прави, каквото си иска. — Тя се усмихна с известно учудване и допълни: — Вече не ми изглежда толкова важно. Филип е здрав и бодър и говори все по-добре. Не знам какво е останало в спомените му от лошото време, но поне спи спокойно. Може би наследството не означава нищо за него.
— Не вярвам. Ако трябва да се преборим за правата му, ще го направим.
— Може би си прав — съгласи се Пен. — В момента съм доволна, сита и ленива като котката ми. Вече нямам никакво желание да ловя мишки.
Тя се засмя, но бързо стана отново сериозна. Беше крайно време да заговори по темата, която и двамата избягваха.
— Мислех си, че е време да се върнеш към предишния си живот.
Оуен стисна ръката й и завъртя златния пръстен.
— Той ще бъде наш живот, Пен!
— Да, но още не сме обсъдили как ще го живеем.
— Права си. — Той зарови пръсти в косата й. — Трябваше да говорим за много други неща.
Щастлива, тя се облегна на него и вдъхна аромата на сушената на слънце ленена риза, запотена от работата в градината. Усети потръпването на гръдните му мускули под бузата си и потръпна.