— Разбирам какво имате предвид — кимна замислено Пен. — Но не виждам как бих могла да отида в Хай Уайкомб, без Брайънстънови да разберат. А ако започна да задавам въпроси, ще направят всичко, за да ме спрат. — Изведнъж умората я надви, раменете й увиснаха и тя започна да търка очи.
Оуен стана и отиде до прозореца.
— Има още час до зазоряване. Защо не си полегнете?
Пен хвърли измъчен поглед към огромното легло със завеси от коприна. Изглеждаше толкова примамливо. Обърна се към Оуен и го погледна колебливо.
— Не се стеснявайте — окуражи я той. — Бъдете уверена, че няма да ви досаждам.
— Но това е вашето легло! Къде ще отидете вие?
— Ще седя до огъня и ще пийна още една чашка — отговори той и сгъна хартията. Подаде й я и посочи с глава леглото.
— Трябва да си починете. Аз не се нуждая от сън. Освен това мистрес Райдър може да ми сложи кушетка. За вас нощта беше дълга, преуморена сте.
Все още подозрителна, тя попита:
— И вие ли смятате, че съм си измислила някаква безумна история?
Той поклати глава.
— Защо да си измисляте?
— От болка и от мъка, казват другите.
— Пен Брайънстън, аз ви смятам за силна и разумна жена, която не губи разсъдъка си от мъка — отговори твърдо той. — Вярвам, че притежавате достатъчно здрав човешки разум, за да приемете предложената ви постеля, без да се притеснявате, че ще ви изнасилят или убият, докато спите. — Той се усмихна завладяващо и помилва съвсем леко бузата й. — Повярвайте, аз предпочитам будни и готови партньорки.
Пен усети как бузите й пламнаха и се ядоса.
— Не се притеснявам от вас — увери го твърдо.
— Много добре. Тогава си легнете. — Той и обърна гръб и добави още дърва в огъня.
Пен седна на леглото и втренчи поглед във върховете на обувките си. Изглеждаха ужасно далеч. При мисълта да се наведе и да ги събуе й се зави свят. Въздъхна и се отпусна на възглавниците.
Оуен се изправи, приближи се до леглото, наведе се отново и изу обувките от краката й. Тя пошепна нещо неразбрано, но не се помръдна. Той я зави грижливо с кожата, която беше метната на таблата на леглото, и се върна на мястото си пред огъня.
Каква необикновена история му бе разказала… Дали в нея имаше нещо вярно? Той вдигна крака върху цокъла на камината и скръсти ръце зад главата. Знаеше докъде могат да стигнат хората в коварството и подлостта си и не смееше просто да отхвърли историята на Пен. Постепенно в главата му се оформи план как да я използва в своя изгода.
4
Пен се събуди изведнъж и погледна изумено непознатата шарка на балдахина. В първия момент не можа да разбере къде се намира. Завъртя глава и се запита откъде идваше болката в тила й. Едва когато вдигна ръка и напипа превръзката, си спомни всичко случило се предишната вечер.
Надигна се и изохка тихо. Чувстваше се разбита. Отчаяната й борба с просяците в тъмната уличка бе оставила своите следи навсякъде по тялото й.
Стаята беше празна, но огънят гореше буйно с нови дърва. Капаците на прозорците бяха затворени заради студа, но през процепите проникваше слънчева светлина. Сигурно отдавна беше ден. Ако не се появеше скоро в Бейнардс Касъл на Таймс Стрийт, където принцеса Мери гостуваше на граф Пемброк, щеше да настане същински ад.
Тя отметна бързо кожената завивка и стана от леглото, като охкаше тихо. Обувките я чакаха в края на леглото. Тя приседна на столчето пред огъня и ги обу. Очите й пареха. Роклята беше безнадеждно измачкана, чорапите изкривени. В стаята нямаше огледало, но тя си представи как изглежда и неволно се засмя.
Погледът й падна върху воала и бонето, които бе свалила снощи. На перваза на камината откри обкованата със скъпоценни камъни диадема и златните игли. Опипа полуразплетените си плитки и се намръщи. Нямаше дори гребен да се среши. Толкова по-добре.
Изпълнена с решителност, Пен разпусна косата си и я разпиля по гърба. Така беше по-добре, отколкото хлабави плитки и висящи кичури. Усмихвайки се на себе си, тя зарови пръсти в гъстите кестеняви къдрици, за да ги подреди поне малко.
Грижите за външния вид не ангажираха вниманието й, защото в главата й царяха хаос и объркване, бореха се възбуда и страх. Оуен Д’Арси й бе повярвал или поне не бе проявил явно недоверие към историята й. Свикнала да отхвърлят фиксидеята й меко, но категорично, тя не знаеше как да реагира на човека, който не я бе нарекъл глупава фантазьорка.
Но не само това беше причина за смущението й. Самият мъж я объркваше. Когато беше с него, се чувстваше приятно и непринудено като с Робин, но имаше мигове, когато присъствието му й причиняваше толкова силно безпокойство, че я обхващаше страх. Той не беше потърсил запознанството им просто така. Сигурно имаше някаква причина, но каква?