Пен не си правеше илюзии относно външността си. Тя не беше като дяволитата, вечно флиртуваща Пипа, на която мъжете налитаха като мухи на мед. Беше красива, но не и вълнуваща. Филип я обичаше и желаеше, но той не беше от мъжете, пред които жените припадаха. Двамата се обичаха и се желаеха един друг. Помежду им имаше страст и приятелство, но никога този хаос от противоречиви чувства.
Защо мъж от формата на Оуен Д’Арси проявяваше интерес към нея? Кавалерът се различаваше от повечето мъже в двора. Дискретно елегантен, той се движеше самоуверено и непринудено в придворните кръгове, говореше като равен с равен на една обикновена кръчмарка и въртеше рапирата със сръчността на професионален убиец. Този мъж беше истинска загадка.
Изпитваше желание да разгадае тайната му, но в същото време трепереше от страх. В този миг вратата се отвори и в стаята влезе Пен с табла в ръце. Пен се обърна рязко и едва не извика.
— Добро утро — поздрави мъжът и остави таблата на масата.
— Добро утро — отвърна Пен с неговия тон. Кавалерът изглеждаше безупречно, сякаш черната копринена риза беше изпрана, а панталонът и жакетът прясно изгладени.
— Донесох ви закуска. Сигурно сте гладна.
Пен го погледна замислено.
— Да… май умирам от глад. Но цялото тяло ме боли, освен това се чувствам мръсна. Сигурно изглеждам ужасно. — Изведнъж се смути и приглади косата си назад. Пред този съвършен джентълмен се чувстваше ужасно занемарена. Колко е нетактичен, да се яви пред мен в този вид, каза си гневно тя.
— Е, бих казал, че сте изглеждали и по-добре — засмя се той, — но това не е чудно. Искате ли да ви нарежа малко шунка?
Да беше проявил поне малко деликатност и да излъже, възмути се мислено Пен.
— Да, моля ви. — Тя застана до масата, напълни канчето с пиво и пи жадно. — Спахте ли изобщо?
— Да, малко. — Той я удостои с бегла усмивка, сякаш искаше да я успокои, че не й завижда за удобното легло, после й подаде парче хляб с дебел резен шунка.
— Имате вид, сякаш цяла нощ сте спали сън на праведник и след ставане от леглото сте намерили чисти и изгладени дрехи — отбеляза Пен, неспособна да прикрие остротата на тона си.
— Понякога външността лъже — отговори дружелюбно той.
— Сигурно мистрес Райдър се грижи усърдно за нещата викнали живеете тук.
— Да, тя е много внимателна хазайка — потвърди спокойно Оуен. — Изпратих Седрик да докара лодка на водната стълба. Близките ви сигурно вече се тревожат за вас.
Пен веднага съжали за лошото си настроение. Осъзна, че се бе държала глупаво и неблагодарно.
— Принцесата ще си помисли, че съм останала в Брайънстън Хаус — обясни помирително тя.
Оуен вдигна вежди.
— Без съмнение това предположение почива на липса на информация.
— Абсолютно сте прав — кимна Пен. Отхапа парченце хляб, отиде до прозореца и блъсна капаците. В стаята нахлу студен въздух и огънят в камината се разгоря по-буйно. Денят беше кристално ясен. Голите клони на дърветата се очертаваха ясно на фона на сребърно синьото небе. От прозореца се виждаше и реката — сребърносива лента, въпреки ранния час пълна с лодки и салове.
Оуен продължи да реже шунка, като я поглеждаше крадешком. Харесваше му начинът, по който беше разпуснала косата си на гърба. Харесваше гъстите кестеняви кичури и немирните къдрички и изведнъж закопня да ги изчетка с четката. На пръв поглед косите й имаха съвсем обикновен кафяв цвят, но съживен от златни тонове, които блестяха под светлината на зимното слънце.
Пен потрепери и затвори прозореца.
— Прекрасен ден. За съжаление е твърде студено, за да оставим прозорците отворени. — Тя отиде до огъня, за да стопли ръцете си.
Оуен видя, че на превръзката бяха избили кървави петна, и се уплаши.
— Може би не е зле да прегледам раната и да сменя превръзката. През нощта е прокървила.
Пен попила превръзката.
— Мястото е изтръпнало и разранено, но вече не пулсира.
Той застана зад нея, вдигна един кичур и го нави на пръстите си, за да се наслади на копринената му мекота.
Пен остана напълно неподвижна. В докосването му имаше нещо много интимно, по-интимно дори от целувката, дори от почистването на раната. Със свободната си ръка той развърза превръзката и оголи раната на тила й.
— Защо се интересувате от мен? — попита изведнъж Пен.
Оуен почти не се замисли. Вече знаеше, че при тази жена няма да постигне нищо с ласкателства и лъжи.
— Не знам — отвърна тихо той и се засмя нервно. — Не искам да ви обидя, но наистина не знам.