Пен го обичаше с цялото си сърце. Тя извърна глава, за да не вижда повече самодоволното лице на своя девер.
Все още вярваше, че е чула бебето да плаче.
1
Лондон, декември 1552 година
— Това предложение изисква по-различни действия, драги мой. Трябва да се изработи комплексен план. — Антоан Дьо Ноай млъкна за миг и поднесе сребърната чаша към устните си. Отпи малка глътка, кимна одобрително и даде знак на госта си също да отпие. Изчака, за да види дали виното е харесало на човека насреща му, и продължи — Да, става въпрос за комплексен план, който предвижда да действаме в две посоки. — Дьо Ноай се усмихна самодоволно. — План, който подхожда отлично на вашите съвършени методи, Оуен.
Оуен Д’Арси се задоволи да вдигне едната си вежда. Антоан Дьо Ноай, френски посланик в двора на младия английски крал Едуард, никога не бързаше. Днес беше повикал своя най-добър агент, за да му изложи един шахматен ход, който считаше за особено сполучлив.
Шпионинът беше едър на ръст, гъвкав, строен и при нужда опасен като рапирата, която носеше в сребърна ножница на кръста си. Нищо не убягваше от неспокойните му черни очи, живият му ум непрекъснато работеше, обмисляше и претегляше, направляваше действията му. Не беше нужно да му се обяснява дълго — и сега той знаеше, че посланикът има намерение да му предложи вкусна хапка. Оуен отпи глътка вино и зачака.
— Дните на краля са преброени — заговори отново Дьо Ноай. — Коронният съвет се опитва да крие истината за здравословното състояние на младия мъж, но… — Той вдигна рамене и се усмихна на абсурдната ситуация. — Въпросът е кой ще наследи младежа на трона.
— Короната ще отиде на главата на Мери — отбеляза Оуен с учудващо тъмен, мелодичен глас.
— Така би трябвало да бъде — кимна посланикът. — Такива бяха разпорежданията на крал Хенри. Ако момчето умре бездетно, на трона се възкачва Мери.
Отново настъпи мълчание. Оуен чакаше без никакви признаци на нетърпение.
— Аз обаче се боя, че нашият приятел Нортъмбърленд, великият майстор на интригите, има други планове — продължи замислено посланикът.
Двамата мъже стояха пред камината в малко, облицовано с дърво помещение в резиденцията на посланика в Уайтхол. Навън падаше сняг и заглушаваше невъобразимия шум от улицата: тропот на копита, металическо скърцане на железни колела по калдъръма, крясъците на уличните търговци.
Помещението се осветяваше само от прозореца и от многоръкия свещник върху дългата маса, поставена до отсрещната стена. В сенчестия полумрак червената одежда на посланика пламтеше в красив контраст с черното кадифе, в което беше облечен гостът му, а когато раздвижи едрите си, груби ръце, в сиянието на огъня заблестяха зелени, червени и тюркоазни камъни, с които бяха украсени пръстените по ръцете му.
Оуен отиде до масата и си наля още вино от гарафата.
— Знаете ли какво е замислил Нортъмбърленд?
Дьо Ноай му подаде чашата си, за да напълни и нея.
— Тук, скъпи Оуен, стигаме до основната точка в нашия план.
— Аха. — Оуен наля вино в сребърната чаша. — Това е точката, в която аз ще вляза в играта, прав ли съм?
— Напълно. — Дьо Ноай се обърна отново към камината. — Една от дамите на принцеса Мери може да ни достави поверителна информация за събитията в двора на господарката си. Тя е довереница на Мери, посветена е в намеренията й.
Дьо Ноай хвърли бърз поглед през рамо. Оуен все още стоеше до масата, осветен от свещите. Черните му очи гледаха будно и изобличаваха в лъжа пълната неподвижност на лицето му.
— Бихте могли… да кажем… да потърсите познанството на дамата — предложи Дьо Ноай. — Тази задача съответства напълно на вашите… таланти. — Той се засмя тихо и кръглото му лице засия.
Оуен не реагира нито на забележката, нито на веселието на посланика.
— А каква е втората посока? — Той отпи глътка вино и погледна замислено посланика над ръба на чашата си.
Дьо Ноай потърка ръце.
— А, да! Сега идва най-хубавото. Дамата поддържа тесни връзки с несъщия си брат, който пък е добър приятел с дука на Съфолк и неговото семейство. Сигурно ви е известно, че Съфолк е много близък с Нортъмбърленд. Интересите им са така тясно преплетени, че Съфолк участва във всички планове на Нортъмбърленд. Можем да изхождаме от предположението, че Робин Дьо Босер познава повечето им тайни.