— На стълбата имаше голяма опашка, освен това беше адски студено и направих глупостта да тръгна сама към следващата — обясни откровено Пен. — В една тъмна уличка ме нападна банда просяци. За щастие кавалер Д’Арси се оказа наблизо и ме спаси от лапите им. — Тя докосна бегло превръзката на шията си.
Робин се обърна към неподвижната фигура на кея. В погледа му светеше неприкрито подозрение. „Аха, Оуен Д’Арси! Случайност ли беше спасяването на Пен?“
Когато се обърна отново към сестра си, Робин забеляза скъсаното палто и превръзката на шията и веднага забрави известния шпионин.
— Но ти си ранена! — възкликна той и посегна към нея.
Тя свали качулката от главата си, за да му покаже превръзката.
— За щастие раната не е опасна. Кавалерът ме заведе в една таверна до стълбата Хорзфери. Въпреки късния час кръчмарката ни прие много любезно. Донесе гореща вода, мехлеми и превръзки и двамата с кавалера се погрижиха за раната. Нали разбирате, трябваше да се действа бързо — добави тя, стремейки се думите й да не звучат като оправдание. Не искаше брат й и сестра й да си помислят, че намесата на Оуен е била неправомерна. Че тя се опитва да я скрие. Вярно ли беше това?
— Господи, ти си преживяла истинско приключение! — извика възбудено Пипа. — Колко странно… обикновено аз се впускам в приключения…
— С удоволствие ти ги предоставям — засмя се Пен. — Случилото се снощи ми е достатъчно за цял живот. — Тя сложи ръка на рамото на Робин и каза — Мисля, че не познаваш кавалер Д’Арси, Робин. Кавалере, това е моят несъщ брат Робин Дьо Босер.
Робин се поклони сковано. Лицето му беше студено.
— За мен е чест, сър.
Оуен отговори на поклона с ироничен намек за усмивка. Несъщият брат на Пен изобщо не се чувстваше почетен.
— Честта е изцяло моя — промърмори той.
Пен погледна намръщено Робин. Веднага бе усетила враждебността му към кавалера. Обичайната му учтивост и добро настроение бяха изчезнали. Защо не харесваше Оуен Д’Арси? Може би защото гъвкавият, безупречен чужденец беше в ярък контраст с неговата немарливост? У кавалера всичко беше в пълен ред, докато Робин беше разрошен, дрехите му бяха измачкани, панталонът и жакетът не си схождаха по цвят, късата наметка се бе свлякла от едното рамо. Винаги изглеждаше така, сякаш се е облякъл много набързо. Това равнодушие към външния вид беше част от Робин и досега не й беше правило впечатление; но тази сутрин брат й изглеждаше наистина неугледен.
— Аз не преувеличавам, като твърдя, че кавалер Д’Арси спаси живота ми, Робин — каза тихо тя.
Робин отново огледа изпитателно лицето на Д’Арси. Подозрението и недоверието си останаха.
— Семейството на лейди Пен ви е много задължено, сър — изрече сухо той.
— О, не — отговори безгрижно Оуен. — Беше щастлива случайност, че я забелязах, когато се отдели от опашката на водната стълба и влезе в онази уличка.
— След като Пен не сметна за нужно да ме представи, сър, ще го направя сама — намеси се Пипа, наклони глава и огледа Оуен с присвити очи. — Аз съм Филипа, сестрата на Пен, кавалере. — Кафявите й очи, досущ като тези на сестра й, святкаха дяволито. Огледът й беше щателен и продължителен.
Оуен се наведе над ръката й и леко целуна изящните пръсти.
— Възхитен съм, мадмоазел.
— Много се радвам — засмя се Пипа. — Веднага разбрах, че ще станем добри приятели. След като сте спасили живота на Пен, можем да захвърлим досадните формалности, нали?
Робин и Пен си размениха многозначителни погледи. Пипа отново беше в стихията си — винаги готова за флирт. Склонност, която никой не би изтълкувал погрешно.
— Щастлив съм, че смятате така, мадмоазел Филипа — отговори сериозно Оуен.
— Пипа — поправи го веднага младата дама. — Никой не ме нарича Филипа… даже кралят. Старият крал Хенри също ме наричаше Пипа. — Тя се засмя предизвикателно и показа очарователните си трапчинки.
— Мисля, че го разбирам. — Оуен остана все така сериозен, макар да виждаше, че тя флиртува. — Пипа ви подхожда много по-добре.
Усмивката й стана още по-широка и Оуен беше сигурен, че тя се харесва на мъжете, макар да не беше красива в обичайния смисъл — точно обратното. Носът й беше твърде дълъг и остър, брадичката издадена, лицето обсипано с лунички. Тялото й беше тънко и гъвкаво и в тази червено — смарагдова одежда му напомняше за птичка с пъстра перушина… по-точно на врабче във взето назаем оперение. Французите наричаха жените като лейди Филипа, които въпреки недостатъците във външността си бяха симпатични и привлекателни, jolielaide. Той обаче харесваше повече сестра й.