Оуен остави врабчето и се обърна към Пен. Тя приличаше на дрозд: кафява, пропъстрена с петна, с блестящи очи, сигурна в себе си и в своята цел. Птичка, с която не биваше да си играе. Заговори с нарочна церемониалност, макар че очите му издаваха друго — интимно съгласие.
— Както виждам, не е нужно да ви придружа до палата. Оставям ви на лорд Робин и сестра ви. Надявам се, че нямате нищо против утре да се осведомя за състоянието ви.
— Разбира се, кавалере. Ще се радвам да ви приема — отговори Пен със същата церемониалност. — С удоволствие ще ви представя на принцеса Мери.
— За мен ще е чест! — Той се наведе, целуна я по устните, както бе направил първия път, и проговори тихо: — А дотогава ще обмисля и другия… проблем. — Обърна се и се сбогува учтиво: — Лорд Робин… мадмоазел Пипа… желая ви приятен ден.
— Надявам се да не чакате дълго с посещението си при Пен — препоръча му Пипа, която сякаш не бе забелязала целувката.
— Разбира се, че няма, мадмоазел Пипа. — Оуен се качи в лодката, където Седрик, макар и проследил разговора с интерес, го очакваше нетърпеливо. Гребците налегнаха веслата в ремъците и малкото превозно средство бързо излезе в средата на реката.
Оуен стоеше на носа, скръстил ръце зад гърба си, и гледаше замислено във водата. Дрозд или гълъбица? Не, със сигурност не беше гълъбица. Не беше чак толкова мека. По-скоро дрозд. Уж невзрачен, но със сладък глас, упорит обитател на трънливите храсталаци. Оуен се усмихна на себе си. Ала като си спомни лорд Робин, устата му се изкриви в гримаса. Младият мъж можеше да му създаде неприятности.
Отдавна в шпионския занаят, Оуен се бе постарал да научи всичко за несъщия брат на лейди Пен. Знаеше, че Робин е един от доверените членове на домакинството на Съфолк и не само присъства в залите на херцогските домове в Нортъмбърленд и Съфолк, но прави и други неща за тях. Робин Дьо Босер участваше активно в дипломатическите игри. Все още не беше постигнал неговата рафинираност, но не беше глупак.
Последните минути бяха доказателство, че Дьо Ноай не бе излъгал, като му каза, че между Пен и несъщия й брат съществуват особено топли отношения. Освен това лорд Робин със сигурност беше осведомен за шпионската дейност на Оуен Д’Арси.
Изводът беше много прост: трябваше да поощри Робин да си обменят информация.
— Как посмя да те целуне! — избухна Робин, когато лодката се отдалечи.
Пипа спести на Пен усилието да отговори.
— Всички се целуват, Робин, и ти много добре го знаеш. Особено когато са приятели. А кавалер Д’Арси е спасил живота на Пен, значи има пълното право да я целуне.
Разумната част от Робин знаеше, че няма какво да възрази. Всички приятели се сбогуваха с целувки. Но Оуен Д’Арси не можеше да бъде приятел на Пен. Той със сигурност не искаше да й стори добро. За съжаление нямаше право да й го каже.
Дук Нортъмбърленд бе настоял да оставят връзката да се развива нормално. Можело да се окаже полезно, ако сестрата на Робин се сприятели с видния френски шпионин. Той изложи съображенията си студено и решително и Робин не посмя да възрази. Джон Дъдли, дук Нортъмбърленд, не понасяше да му противоречат. Който се осмеляваше да му се противопостави, много бързо губеше благоволението му. А Робин беше на мнение, че ще е по-полезен за Пен, ако главата му си стои на раменете.
Въпреки това неодобрението му си проби път навън.
— Как можа да тръгнеш сама посред нощ, Пен? Нали знаеш колко опасни са уличките покрай реката? — заговори сърдито, докато вървяха към палата, и хвърли бърз поглед през рамо, за да се увери, че лодката на Д’Арси вече е стигнала средата на Темза.
— Щом непременно държиш да ми се накараш, Робин, поне почакай, докато се изкъпя и раната ми бъде прегледана от добър лекар — отговори раздразнено Пен. Беше толкова уморена, че реагираше необичайно остро. Краткият път й струваше повече усилия, отколкото можеше да събере в момента. — Пипа, надявам се, че не си казала нищо на мама и лорд Хю?
— Ами… — Пипа я погледна нещастно. — Извинявай, Пен, но когато тази сутрин пристигнах в палата и не те заварих тук, изпратих вест в Холборн, за да проверя дали не си там. Съжалявам. — Тя сведе глава и разкаяно прехапа устни.
Пен въздъхна примирено.
— Мисля, че съм достатъчно възрастна, за да вземам решения и да правя грешки. За съжаление никой не иска да го проумее.
— Естествено, че не си достатъчно възрастна, ако това „собствено решение“ може да ти струва живота! — изфуча Робин.
— О, Робин, не ставай зъл! — Пен мина първа през ниската портичка в зида и влезе в тихата градина. — По-добре се качи на коня си и иди в Холборн да кажеш на мама и лорд Хю, че съм се върнала жива и здрава. През това време аз ще се изкъпя и ще повикам лекар. А ти, Пипа, иди да кажеш на принцеса Мери, че съм отново тук и възможно най-скоро ще бъда на нейните услуги.