— Добре, ще й кажа, но смятам, че първо трябва да си отспиш — отговори Пипа и огледа загрижено сестра си. — Изглеждаш направо ужасно.
— Много ти благодаря! — засмя се изтощено Пен. — Нищо повече не ми е нужно. Много ми помагаш. — Тя спусна отново качулата над очите си и закрачи решително към палата.
— Велики боже! — прошепна изненадано Пипа. — Нещо се е случило. Нямам предвид бандата просяци, а нещо друго. Непременно трябва да узная какво е.
— Ако някой може да узнае, това си само ти — изсъска Робин и това не прозвуча като комплимент.
Пипа кимна равнодушно. Отдавна бе престанала да му се сърди.
— Да знаеш, че ако продължаваш да се държиш по този начин, няма да ти кажа какво съм узнала!
Тя се врътна и последва сестра си. Ръмжейки недоволно, Робин тръгна към оборите. Трябваше да съобщи в Холборн за благополучното завръщане на Пен, да разкаже за опасенията си и да даде поля на гнева си.
5
— Господи, Пен, цялото ти тяло е в драскотини и сини петна! — извика възбудено Пипа, когато влезе в покоите на сестра си, след като бе предала посланието й на принцеса Мери.
Две прислужнички тъкмо пълнеха с вода голямата медна вана, поставена пред камината. Пен се бе съблякла съвсем гола и изследваше тялото си сантиметър по сантиметър с малко италианско огледало от стъкло и сребро. Пипа не преувеличаваше. Ръцете и гърдите на сестра й бяха осеяни с драскотини, някои от които дори бяха прокървили. Точно под пъпа се синееше голямо петно и Пен си спомни, че бе получила ритник. По бедрата й глезените й също имаше сини петна и друга следи от удари.
— Беше ужасно — пошепна тя и се разтрепери. — Наистина, кавалерът се появи само след минути, но… — Тя обгърна с ръце крехкото си тяло, за да спре треперенето.
— Радвам се, че е дошъл в подходящия момент — отбеляза дълбокомислено Пипа и се настани удобно на пейката под прозореца, като първо подреди внимателно полите на роклята от червена коприна, облечена върху фуста от смарагдовозелена тафта. Пипа споделяше с принцеса Мери склонността към разкошни материи и ярки цветове — за разлика от Пен, която беше наследила от майка си предпочитанието към дискретна елегантност.
— Какво драматично спасение! — заяви Пипа и по лицето й пролича, че няма намерение да си отиде. — Разкажи ми всичко, истинско приключение! Умирам от любопитство. Сам ли беше кавалерът? Как успя да обърне всички в бягство?
— Пажът му беше с него и помагаше с камата си. Оуен също беше въоръжен с кама и рапира. Като наемен убиец! Но за мен беше ангел на отмъщението, който бе навсякъде и поразяваше просяците с блестящия си меч.
— Оуен? — попита веднага Пипа. — За пръв път те чувам да използваш първото му име.
Нищо не убягва от вниманието на Пипа, каза си Пен и се прокле, че името се бе изплъзнало така лесно от устата й.
— Долу ви го представих с името му — поправи я тя. — Обстоятелствата на нашата среща бяха наистина необикновени. — Остави огледалото на масичката и се запъти към камината. — Когато някой спаси живота на някого, а после двамата прекарат нощта в една стая над крайречна кръчма, формалностите започват да изглеждат глупави. — Тя потопи ръка във водата. — Добави малко гореща юда, Елен, и донеси сушена лавандула и розови листенца.
— Веднага, милейди. — По-възрастната от двете прислужнички вдигна една от кофите, които чакаха пред огъня, и изля горещата вода във ваната. Младата посипа вътре лавандула и розови листенца и ароматът им изпълни цялата стая.
— О, така ли? — Пипа присви очи, но по изключение си спести всяка друга забележка.
Пен се отпусна във ваната и каза на прислужничките:
— Може да си вървите. Ако имам нужда от вас, ще позвъня.
Двете жени направиха реверанс и се оттеглиха. Едва тогава Пипа продължи с въпросите:
— Какво правихте цяла нощ в стаята над кръчмата?
— Разговаряхме. — Пен се потопи до брадичката в горещата вода, облегна глава на ръба на ваната и затвори очи. Топлината я обгърна и схванатите мускули започнаха да се отпускат.
— Говорихте си? За какво? — Пипа се наведе напред и опря ръце на коленете си.
— За разни неща — отговори с въздишка Пен. — После съм заспала. Когато се събудих, кавалерът ме доведе тук.
Убедена, че не е чула цялата история, Пипа смръщи чело.
— Кой е кавалер Д’Арси? Срещала ли си го и преди?
— Срещнахме се вчера на приема. Преди това не съм го виждала. — Пен се запита дали да разкаже на Пипа за първата среща в библиотеката и за изненадващата целувка. Пипа щеше да остане въодушевена от историята, но със сигурност щеше да попита сестра си какво е търсила в библиотеката на Брайънстън, когато я е изненадал Оуен. Колкото и да се стараеше да опази тайната, сестра й щеше да я разпитва упорито и да й изтръгне всички подробности. След Пипа щяха да узнаят майка й и останалите и отново да се притесняват и да се тревожат за нея. Нямаше смисъл да става център на внимание, особено сега, когато имаше шанс да получи помощ от Оуен Д’Арси.