— Доколкото знам, доскоро е живял във френския двор — отговори тя, като се стараеше гласът й да звучи непринудено. — Пристигнал е в Лондон преди няколко месеца.
— Има ли жена?
— Откъде да знам? — Пен седна така рязко, че водата във ваната се разплиска.
— Ами, помислих, че си го попитала — отговори невинно Нина. — Аз бих го направила.
— Да, сигурна съм, че би го направила — но ние не говорихме за семейства и деца. Темите бяха други.
— О! — Пипа се слиса. — А не ти ли е интересно да разбереш?
— Не.
— Той е много… внушителен — промърмори замечтано Пипа. — Не бих го нарекла красив, това е много банално. Не, той е… — Тя затърси подходящата дума.
— Екзотичен — подхвърли Пен.
Пипа се засмя и плесна с ръце.
— Точно така! Екзотичен! Защо не искаш да знаеш дали е женен?
— Аз не обичам да флиртувам, нали знаеш?
— Затова пък аз обичам!
— Това не може да се отрече. — Пен хвърли развеселен поглед към сестра си. — Ти флиртуваш с безсрамно удоволствие. Няма ли най-после да се омъжиш?
— Какво общо има женитбата? — попита учудено Пипа. — Аз се наслаждавам на сегашния си начин на живот. Не искам да стана почтена омъжена жена, обвързана с един мъж. И в никакъв случай не искам свекърва. Не и след онова, което преживя ти.
— Тогава вероятно ще разбереш защо нямам никакво желание да се сдобия с втора свекърва — засмя се Пен. — Тъкмо поради това не се интересувам от семейното положение на Оуен Д’Арси. — Нямаше смисъл да крие истината от сестра си.
— Но той ти харесва, нали? — продължи упорито Пипа.
Пен отново затвори очи. Не можеше да отрече. Трябваше да бъде откровена пред себе си и да признае, че се чувстваше привлечена от него — не само защото бе обещал да й помогне да търси сина си.
— Да, харесвам го.
— Много ми е интересно как ще го приеме Робин.
— Какво общо има Робин? Това не го засяга!
— Според мен той е убеден, че го засяга — възрази меко Пипа.
И двете знаеха, че това е истината.
В този момент доверителният разговор на сестрите бе прекъснат. Вратата се отвори с трясък и в стаята влетя лейди Кендъл с шумящи копринени поли, следвана от прегърбена стара жена.
— Пен! Миличка Пен! Какво се е случило? Едва не полудяхме от тревога!
— Мамо! — извика изненадано Пен и се изправи във ваната. — О, не е трябвало да се тревожите. Пипа пак е преувеличила. Както виждаш, аз съм жива и здрава. — Тя посегна към тила си, сякаш искаше да скрие превръзката.
— Ох, ох, детенцето ми! — изпъшка старицата и забърза към ваната. — Я се виж, момиче! Цялата си изподрана и в сини петна!
— О, Тили, не е нищо сериозно. Рана на тила, няколко натъртвания и драскотини. — Пен се усмихна успокоително на старицата, бавачка и на майка й, и на децата й. Тили беше толкова възрастна, че малката им полусестра Ан вярваше, че е живяла още в началото на света.
— Ако продължаваш да стоиш мокра на студа, ще се разболееш и ще умреш — изсъска сърдито Тили и посегна към една дебела хавлия, за да загърне любимката си. — После лично ще проверя превръзката.
Пен излезе от ваната и се уви в топлата хавлия. Седна на столчето пред огъня и изтърпя стоически охканията и пъшканията на Тили, докато преглеждаше раната.
— Според мен трябва да дадеш някои обяснения, Пен — каза майката, докато оглеждаше голямата си дъщеря със загриженост в тъмните кестенови очи. Четиридесет и тригодишната Гуинивиър все още беше красива жена. Някога златната й коса беше добила сребърен блясък, а леките бръчици по лицето само подчертаваха силния дух и чувството за хумор, така характерни за нея. Елегантна както винаги, днес тя носеше черно копринено кадифе, обшито със сапфири.
— Пен била нападната от крадци — заговори възбудено Пипа. — Спасил я кавалер Д’Арси, който…
— Мога да разкажа и сама, Пипа — прекъсна я сърдито Пен.
— Права си, това е твое приключение — съгласи се веднага Пипа. — Да знаеш как ми се иска да го бях преживяла аз!
— Искам да поговоря насаме с Пен, скъпа — изрече натъртено майката. — Ще бъдеш ли така добра да отидеш при лорд Хю? Той отиде да изкаже почитанията си на принцеса Мери и взе Ан. Малката гори от желание да види Пен. Би ли я довела тук, скъпа?