Пен не беше глупава. Освен това — също като него — познаваше дворцовите интриги и нямаше да позволи на никого да я манипулира. Робин беше твърдо убеден, че тя е наясно с шпионската му дейност, но няма да заговори по темата, преди той да й признае истината. Лошото беше, че Оуен Д’Арси бе майстор в своя занаят, истински първокласен шпионин, с когото Пен не можеше да се пребори.
Постепенно Робин стигна до извода, че би било уместно да поговори със своите началници за интереса на Оуен Д’Арси към Пен. Може би зад този интерес не се криеше интрига, но той не беше човекът, който имаше право да прави преценки и да взема решения. Робин отново се огледа търсещо, но не откри никъде сестра си.
Дук Нортъмбърленд беше в групата около принцесата. Когато се приближи, Робин бе посрещнат с плаха усмивка от бледо, безлично момиче, което, за разлика от другите бе облечено впечатляващо скромно. Младата дама очевидно не се чувстваше добре в това обкръжение: нервните движения на ръцете и скритите погледи към вратата издаваха смущението й.
Робин изпита съжаление към момичето. Докато живееше в дома на дук Съфолк, често ставаше свидетел как Джейн Грей, дъщерята на дука, е обиждана и тормозена от майка си. Когато стигна до нея, той сложи ръка на рамото й и я потупа с непринудената интимност на семеен приятел. Тя му се усмихна, както винаги благодарна за всеки приятелски жест.
Нортъмбърленд изгледа пронизващо новодошлия и изостави за малко обичайното си високомерие и непристъпност.
— Искаш да поговориш с мен ли, Робин?
— Ако ваша светлост може да ми отдели минутка — отговори почтително младият мъж. От баща си Хю Дьо Босер, сегашния граф на Кендъл, бе научил никога да не се плаши от богатството и титлите на хората насреща си. И преувеличената почтителност, и ласкателствата му бяха чужди, поради което си бе спечелил искрената симпатия и приятелството на младия крал Едуард и на най-видните членове на коронния съвет.
Нортъмбърленд кимна, отдели се от групата и махна на Робин да го последва.
Пен тичаше с такава бързина по коридора към библиотеката, че кринолинът, който разперваше полата от тежка дамаска, при всяка крачка се завърташе настрана. Без да си губи времето в предположения какво иска свекърва й, тя излезе от залата и я остави да се разправя с Робин. Смелостта, която я тласкаше напред, до голяма степен се дължеше на срещата с Оуен Д’Арси. Какво я беше грижа дали някой от Брайънстънови ще разбере, че тя се е ровила в семейния архив…
Пен влезе в библиотеката и този път грижливо заключи вратата. Отиде право при тайния шкаф в стената и го отвори. Папките, подредени вътре, съдържаха дълги редици със сметки и тя беше готова да ги захвърли, когато попадна на 1550 година. Запрелиства я бързо, за да стигне до юли и да види какво беше вписано на датата на раждането на сина й. Акушерките със сигурност бяха получили някакви пари. Всички бяха непознати, извикани набързо от лейди Брайънстън, защото болките й бяха започнали внезапно, цели четири седмици преди изчислената дата.
Може би щеше да намери в сметките имената на акушерките и да открие поне една от жените, които в онзи ужасен ден бяха помагали на свекърва й.
Намери страницата и видя дълга редица от имена и суми срещу тях, но никакви указания за какви услуги бяха платени тези пари. Изведнъж пръстите я засърбяха и без много да му мисли, откъсна страницата, сгъна я няколко пъти и я скри в избродираната чантичка, която носеше на колана си. Прибра папката на мястото й, заключи шкафа и излезе от библиотеката.
Сърцето й биеше възбудено. В чантичката й имаше нещо откраднато, значи трябваше да се бои от разкриване и да е постоянно нащрек. Никой не се ровеше в стари документи, ако нямаше важна причина, следователно тя не биваше да събуди ни най-малко подозрение.
Влезе в голямата галерия над залата и установи, че вече не е толкова шумно. Голямата зала постепенно се опразваше. Гостите викаха слугите си, за да приготвят лодките, конете и каретите.
Щом принцеса Мери напуснеше празненството, това беше знак и за другите гости да си тръгват. Пен се огледа и установи, че принцесата и дамите й вече са си отишли. Това означаваше, че кралската лодка не очаква пътници на водната стълба. Мери обикновено си тръгваше рано, защото ставаше преди разсъмване, за да отиде на молитва. Сигурно не се притесняваше от отсъствието на придворната си дама. Беше съвсем естествено да предположи, че Пен ще пренощува в дома на свекърва си.