— Уха, намали скоростта — прекъсва я Уин, оглеждайки един документ на дисплея си. — Какво общо има прегазеният от влак с всичко това?
— Ти ми кажи. Виждаш ли снимките?
— В момента — той изучава снимката на дисплея, не много добро качество, „Полароид“, неравно срязани крайници и вътрешности, късове месо, струпани до обезобразен торс и отрязана глава и върху всичко това — нещо, което прилича на черна смазка и мръсотия. Бял човек. Черна коса. Доста млад, доколкото може да определи Уин. — Провери ли го в службата на патолога?
— Ами… не знаех, че това е мой случай.
Мобилният му телефон звъни. Той не отговаря.
— Ей — казва Уин на Сайкс, — май си ми сърдита.
— Не съм ти сърдита — отвръща ядно тя.
— Добре, защото има доста хора, които са ми сърдити, така че не те искам и теб в списъка.
— Кой друг?
— За начало тя.
— След това, което ти направи?
— Точно така. Опитах се да ти обясня. Тя е гранична, социопат. Бони без Клайд, няма нужда от Клайд, мисли, че всички ние сме клайдовци. Всъщност мрази клайдовците.
— Искаш да кажеш, че Ламонт не харесва мъжете?
— Не съм сигурен дали изобщо харесва някого.
— Е, би било мило, ако кажеш благодаря — Сайкс се опитвала бъде груба. — Бях будна цяла нощ, рових се из боклуците заради теб и се очаква да бъда в час след пет минути. А аз къде съм? В проклетата медийна стая и ти пращам файлове, опитвам се да звъня на разни хора и в повечето случаи получавам ругатни за това. По-късно днес ще прегледам случая по време на полета до Рилей, службата на патолога в Чапъл Хил.
— Кой те е ругал? — той леко се усмихва. Когато е ядосана, говори като малко дете, толкова южняшко, като орехов пай.
— Някакво проклето ченге от Шарлът. А между другото, кой ще ми възстанови парите за самолетния билет?
— Не се притеснявай. Аз ще се погрижа за всичко — отвръща той, преглеждайки друг файл с информация от мазето на детектив Барбър. Учуден е от описа на патолога на личните вещи, свалени от мъртвото тяло в моргата. — Какво имаше да казва проклетото ченге от Шарлът, което е работило по смъртта на прегазения от влак?
„Чифт надиплени шорти за тенис с джобче за топката“ — чете той описа.
„Бяла тенис пола марка «Айзъд» и блуза, кървави…“
Мобилният му телефон звъни отново. Той не му обръща внимание.
— Голям тъпак — продължава подробно Сайкс. — Сега е шеф на полицията. Нали знаеш за кое казват, че изплува най-отгоре.
Той увеличава един номер, изписан с молив на горния десен ъгъл на списъка с личните вещи. НПУ893-85.
— Сайкс?
— … Каза, че трябва да подам писмена молба, ако искам копия от докладите, които досега вероятно са качени на микрофилм — не спира тя. — Каза, че не разбира интереса, нямало нищо в делото…
— Сайкс? НПУ893-85. Вивиан Финли? Значи тя е била с тенис екип, когато е била убита?
— Опитай се да го кажеш на мъжа, размазан на парченца от проклетия товарен влак. Нищо…
— Сайкс! Този списък е на личните вещи на Вивиан Финли, с които е докарана в моргата?
— Това е другата странна работа, единственото нещо, което можах да открия от делото по случая. Къде, по дяволите, е останалата част от него?
— Този кървав тенис екип ли е бил в склада за доказателства на полицейското управление в Ноксвил в течение на двадесет години и той ли е бил тестван за ДНК в Калифорния?
Докладът от аутопсията, който му даде Ламонт, описва дребничка седемдесет и три годишна дама.
— Сигурна ли си, че тази бланка с личните вещи е от нейния случай? — пита Уин.
— Това е номерът на нейния случай. Със сигурност. Проверих всяко проклето нещо във всеки шибан кашон, докато онази негова жена, вързала кънките, трополеше из кухнята горе, за да разбера добре колко съм нежелана. Няма нищо друго.
Той отново поглежда описа на личните вещи и осъзнава нещо, което е трябвало да забележи веднага.
— Племенникът й казва, че ще се радва да говори с нас — продължава Сайкс. — Е, не е радостен, но ще го направи.
— Десети размер — отбелязва Уин, когато някой започва да чука на вратата. — Тенис екипът е десети размер. Четиридесет и пет килограмова жена, висока метър и петдесет, не носи десети размер. Сега пък какво! — когато чукането става по-настоятелно. — Трябва да прекъсвам — обяснява на Сайкс, става от писалището си, влиза в дневната, докато упоритото чукане продължава.
Поглежда през шпионката, вижда изчервеното нещастно лице на Сами, отваря вратата.