— Той и без това не понася да работи за теб.
— Писна ми от теб, Джеси. Отдавна — водката я прави невъздържана. Може да го прати по дяволите. — Казах ти, повече няма да участвам в играта. И точно това имах предвид. Не си струва.
— Разбира се, че си струва. Получи, каквото искаше, Моник. Каквото заслужаваш — казва той и не може да остане съмнение какво има предвид.
Тя се вторачва в него шокирана.
— Каквото заслужавам?
Той я гледа в отговор.
— Аз заслужавам това? Казваш, че това заслужавам! Копеле!
— Имах предвид, че работиш здраво и би трябвало да получиш нещо в отплата — този път очите му не подскачат наоколо. Те гледат към нея, безизразни, празни.
Тя се разплаква.
Вече е тъмно, луната е нова.
Уин отваря шофьорската врата на стария „Буик“ на Нана, спрян отново по средата на улицата, наблюдава мис Дог, тя пак се лута безцелно, фаровете проблясват в старите й слепи очи.
— Точка. Това е краят — казва Уин ядосано. — Ела тук, момиче — придумва той, подсвирва. — Хайде, мис Дог. Какво правиш отново на улицата, а? Забравила е да затвори вратата? Пуснала те е навън, а после дебелият й задник не се е надигнал. Боклукът зет пак ли те ритна?
Опашката на мис Дог се отпуска. Тя ляга по корем, сякаш е направила нещо лошо. Уин нежно я вдига, продължава да говори, чуди се дали изобщо го чува, поставя я вътре в колата, потегля, казва й къде отива и какво ще се случи по-нататък. Може би го чува, а може би не. Близва ръката му. Той паркира зад къщата на Нана и вятърните камбанки лекичко звънят, нощта е ясна, хладният въздух едва помръдва, камбанките тихичко звънят, сякаш разказват тайни. Отключва задната врата, мис Дог се е проснала върху рамото му като козиняв чувал с картофи.
— Нана?
Следва звука на телевизора.
— Нана? Имаме ново попълнение на семейството.
Сайкс е на телефона повече от час, подмятана от един старчок на следващия. Двадесет и три години са цяла вечност. До този момент никой в полицейското управление на Ашвил не си спомня детектив Марк Холанд.
Тя набира друг номер, докато кара на Запад към Ноксвил, приближаващите фарове я смущават, подсещат я какво ограбване е да остарееш. Вече не може да вижда джунджуриите, които си заслужават, не може да прочете меню без очила, нощното й виждане е ужасно. „Проклети авиолинии! Проклети закъснения и отлагания!“ Единствената останала кола под наем, една с четири цилиндъра, имаше жизнеността на хипопотам.
— Опитвам се да се свържа с детектив Джонс — казва тя на мъжа, който вдига телефона.
— Мина доста време, откакто ме наричаха така — любезно отговаря гласът. — А кой се обажда?
Тя се представя, обяснява:
— Както разбрах, сър, бил сте детектив в Ашвилското полицейско управление през осемдесетте години и се чудя дали помните един друг детектив на име Марк Холанд.
— Не много добре, защото беше детектив само няколко месеца преди да бъде убит.
— Какво си спомняте за това?
— Единствено, че отишъл в Шарлът. По общо мнение — да разпита свидетел по случай на грабеж. Ако искате да знаете мнението ми, това не беше нещастен случай. Мисля, че не е искал да се самоубие на място, където някой от нас трябваше да работи по случая.
— Имате ли някаква представа защо би искал да си отнеме живота?
— Както чух, жена му го мамела.
Нана е заспала на дивана в своята черна роба до глезените. Дългата й бяла коса е несплетена и разпиляна по възглавницата. На екрана Клинт Истууд кара някого да умира със своя голям зъл револвер.
Уин оставя мис Дог на пода и тя веднага слага главата си в скута на Нана. Животните винаги реагират на нея така. Тя отваря очи, поглежда към Уин, протяга ръце към него.
— Скъпи! — целува го по лицето.
— Отново не си беше включила алармата. Така че нямам друг избор, освен да ти дам куче пазач. Това е мис Дог.
Тя я милва, нежно подръпва ушите й:
— Не се тревожи, мис Дог. Няма да те намери тук. Тази отвратителна жена, мога да я видя ясно като бял ден, няколко зъба няма да й дойдат зле, нали? Не се тревожи, малката — казва неясно Нана. — Имам начини да се погрижа за хора като нея.
Ако искаш да си навлечеш яростта на Нана, отнасяй се лошо с животно, накарай я да излезе на една от тайнствените си мисии късно през нощта и да пръсне 999 пенита в градината на някой лош човек. Това е заплащане за старата вещица богиня Хеката, която знае как да се погрижи за жестоките хора.
Мис Дог бързо е заспала в скута на Нана.