Тя оглежда спортния му сак, смръщва се леко и отбелязва:
— Е, това вече е маниащина. Да не си наместил някоя тренировка от летището до тук?
— Трябваше да донеса някои неща — той стеснително премества сака в другата си ръка, внимавайки да не издрънчат стъклените неща вътре. Неща, които кораво ченге като него не би трябвало да носи, особено в присъствието на безпощаден ОП като Ламонт.
— Може да го оставиш на гардероба. Ей там до мъжката тоалетна. Нали не носиш пистолет в него?
— Само едно „Узи“. Единственото, което още разрешават да се пренася със самолет.
— Може да закачиш и това — тя му подава шлифера си. — А това е за теб.
Тя му предава плика, той надниква вътре, вижда бутилка бърбън „Букърс“ в дървена кошничка, скъпо нещо. Любимото му.
— Откъде знаеш?
— Аз зная много за служителите си, превръщам това в своя мисия.
Гложди го да бъде споменаван като „служители“.
— Благодаря — измърморва Уин.
Вътре в гардероба внимателно закътва торбата най-отгоре на един рафт, така че да не се вижда, после поема след Ламонт в салона за вечеря със свещи, бели покривки и келнери с бели сака. Опитва се да не мисли за костюма си на петна и подгизналите обувки, докато двамата сядат един срещу друг на ъглова маса. Навън е тъмно, лампите по протежение на Куинс Стрийт неясно просветват през дъжда и мъглата, а хората се насочват към клуба за вечеря. Те нямат петна по дрехите си, мястото им е тук, вероятно са учили тук, може би преподават на това място и са от типа хора, с които Моник Ламонт излиза на среща или има за свои приятели.
— „В опасност“ — започва тя, — новата инициатива на нашия губернатор срещу престъпността, която прехвърли на мен — тя с тръсване разгъва ленена салфетка върху скута си, когато се появява келнерът. — Чаша совиньон блан. Онова от Южна Африка, което пих последния път. И газирана вода.
— Чай с лед — казва Уин. — Каква инициатива срещу престъпността?
— Достави си удоволствие — казва тя с усмивка, — тази вечер сме честни.
— „Букърс“ с лед — казва той на келнера.
— ДНК е стара като света — започва тя. — А наследствената ДНК може да изясни кой е Джон Доу5 в съответния случай. Запознат ли си с новата технология, която използват в някои от тези частни лаборатории?
— Да. „ДНК-Принт геномикс“ в Сарасота. Чух за няколко случая на серийни убийства, за които те са помогнали да бъдат решени…
Тя продължава.
— Биологични проби, останали от случаи, за чиито извършители нямаме представа и нищо не е излязло от търсенето в базите данни. Тестваме наново с тази модерна технология. Откриваме например, че заподозреният се оказва мъж, осемдесет и два процента европеец, осемнадесет процента индианец, така че знаем, че прилича на бял и е твърде възможно да разберем дори цвета на косата и очите му.
— А каква е ролята на „В опасност“? Като оставим настрана съображението, че губернаторът все пак трябва да кръсти по някакъв начин новата инициатива. Така поне предполагам.
— Уин, очевидно е. Всеки път, когато го освободим от някой престъпник, опасността за обществото е по-малка. Наименованието е моя идея, отговорността е моя, проектът е мой и възнамерявам да му отделя цялото си внимание.
— С цялото ми уважение, Моник, не можеше ли просто да ми пратиш по имейла всичко това? Трябваше да летя дотук в дъждовна буря чак от Тенеси, за да ми съобщиш за последния рекламен трик на губернатора?
— Ще бъда откровена до грубост — прекъсва го тя, което не е нещо ново.
— Бива те в грубостта — той й се усмихва, внезапно келнерът отново е тук с техните питиета, отнасяйки се с Ламонт като с кралска особа.
— Да бъдем откровени — започва тя. — Ти си доста интелигентен. И мечта за медиите.
Не за първи път му минава мисълта да напусне Масачузетската щатска полиция. Вдига бърбъна си, иска му се да е поръчал двоен.
— Имало е един случай в Ноксвил преди двадесет години… — продължава тя.
— Ноксвил?
Келнерът кръжи, за да вземе поръчката им. Уин дори не е погледнал в менюто.
— Крем супа за начало — поръчва Ламонт. — Сьомга. Още едно совиньон бланк. Дайте му от онова хубаво орегонско пино.
— Какъвто и да е стекът ви, нека е недопечен — казва Уин.
— Салата с балсамов оцет. Без картофи. Да видим. Чиста случайност е, че бях изпратен на юг в Ноксвил и ти изведнъж реши да разследваш някакъв отдавна изстинал случай там.
— Възрастна жена, пребита до смърт — продължава Ламот. — Очевидно обир, който е излязъл от контрол. Възможен опит за сексуално насилие, гола, бикините й — смъкнати около коленете.
5
Джон Доу, Джейн Доу — имена, използвани в криминалистиката за лица с неизвестна самоличност. — Б.пр.